Силви Стефанов: СИНДРОМЪТ МОГИЛИНО

Скоро някой да ви е питал как сте? Но не така – формално, като продължение на онова полуусмихнато разсеяно „здрасти” по улицата, а лично и много конкретно, само заради вас? Липсва ни състраданието един към друг и всички живеем като в Могилино. Като при сакатите деца там, околните ви си имат своите грижи и вие няма как да сте техният основен проблем. Защото там, в Могилино, въпросът съвсем не е в парите, които държавата дава или не дава, с които някой си прави даже реклама.