Просията - начин на живот или начин на измама

Всеки ден отивайки на работа, пътувам с трамваи номера 20 и 22. От Младежкия театър до Подуене. Качва се млад човек, як, по-здрав от мен, с дете. Ром. Протяга ръка и иска милостиня от пътниците в трамвая. 

Веднъж адин по-нервен и избухлив човек, очевидно писнало му всяка сутрин този да минава с протегната ръка, му каза на висок глас доста думи, които не съм запомнил всичките, но беше толкова не само категоричен, но най-вече му казваше: "Защо правите по 10 деца и сега като че сме ви длъжни да ви даваме, като че ли ние - в трамваите, - сме цъфнали и вързали"? И онзи се омете на първата спирка.

Ясно ми беше, поне на мен, че тук, в трамвая, някакси този, така наречен просяк, нямаше какво друго да каже, освен да си подвие опашката и да напусне. Не така е обаче при храмовете. Така че, според мен, може би има и такива, които се правят на просяци, но не ходят пред църквите. Вероятно това е някаква тактика.