клада

В една не толкова далечна галактика, но на порядъчно разстояние от погледа и на най-мощния телескоп, си съществувал „двуизмерен свят”. Плосък като лист хартия, само дълъг и широк. Не обезпокоявал никого и нищо и най вече изобщо не подозирал, че паралелно съществуват и други светове. Жителите населяващи „Плоския свят” , свободно се придвижвали по неговата повърхност, или по-точно казано в неговата повърхност, досущ както сенките, които не са способни както да се издигат, така и ....