Дърво: Растението киви е многогодишна лиана, достигаща до 20 метра, с много едри (15-20 см) красиви листа. При отглеждане на киви на редове, то се засажда на 2.2-2.5 м, а вътре в реда на 3-3.5 метра. При асмовидно отглеждане на киви – на 2-2.5 метра. На 4-5 женски се засажда едно мъжко растение.
Цъвтеж: Актинидията е двудомно еднополово растение – има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цветовете се образуват върху едногодишните леторасти, които са покарали от двегодишна дървесина. Цъфти през юни.
Срок на зреене: Плодовете узряват в края на октомври, готови са за консумация през декември.
Тегло: 50 – 60 гр.
Произход: Французите я наричат “полска мишка“, китайците – янг-тао. Произхожда от Китай. В Европа актинидията е пренесена през 1874 г., а у нас навлиза в за първи път през 1976 година, като първото насаждение е изградено край гр. Варна с френски посадъчен материал от 8 дка. Впоследствие са създадени и други насаждения в гр. Бяла, Варненско, Поморие, Царево и Петрич. По направените проучвания развитието и плододаването им в условията на страната протича нормално, като основен фактор за разпространението му са температурните условия.
Характеристика:
Първата година: новозасаденото растение се реже на две пъпки. Най-хубавият летораст се привързва, за да се развива прав, останалите се премахват или съкращават.
Втората година: леторастът се съкращава с 1/4 (ако е прекалено слаб, се реже отново на две пъпки). Новият прираст се подпомага да стигне горния тел, страничните леторасти се премахват.
Третата година: се съкращава с 1/4 и оставащата над тела част от летораста се превива по горния тел. Новият летораст, покарал от прегънката, се привързва в обратна посока по тела. По стеблото покарват нови леторасти, от които се формират раменете по долните два тела.
Четвъртата година: се довършва формирането на раменете и се правят прецизно летните филизения, прекършване и привързване. Плододаването започва на 4-ата – 5-ата година. От раменете покарват леторасти, като в пазвите на първите 6-7 листа има плодове.
На следващата година: тези клонки се съкращават на две пъпки над горния плод. Получава се вилообразно разклонение, върху което след. плододаването се прави същата резитба. Тези плодни звена се формират през 25-30 сантиметра. За няколко години се оголват в основата и се удължават. Тогава се подменят с нова клонка, избила от основното рамо.
Манипулация и транспорт: От едно развито растение се получават около 35 кг плодове, а от декар – 2500 килограма. Набраните плодове се слагат в щайги, в помещение с температура 10-15?С, и след 40 – 45 дни доузряват и са готови за ядене и пазар. След това могат да се съхраняват още 2 – 3 месеца при температура 2-4?.
