Откъснатите хора

Откъснатите хора

Пътувах вечерно време из улиците на един голям град – в една от дългите декемврийски вечери, в които денят е свършил още преди да започне, уличното осветление не спира никога и вместо снега от детството, сива мъгла изпълва въздуха.

От двете страни на пътя се редяха големи стъклени офис сгради, в които на показ в осветените си килийки седяха малки безмислени човечета. Десетки етажи един върху друг, стотици, хиляди луминсцентни кутийки, бюра,монитори, етажерки с папки, откъснати от себе си създания, които прекарват по 8,9,10 и повече часове на ден от живота си, осъдени да са там, без да знаят къде са, да висят, отдавна не  на земята и без надежда да стигнат небето, в някакво междуникъде, където е само гримиран със стъкло бетон, кух и беззвучен,  дори не и студен, дори не и мрачен.

Да си откъснат означава да ставаш сутрин стреснат от будилника и да потегляш като автомат в един ден, в който твърде малко зависи от теб – и то само незначителни неща. Да си откъснат...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност