fraulia - Когато смъртта е спасение... - поезия: Друга, на Български език

fraulia - Когато смъртта е спасение... - поезия: Друга, на Български език

По повод документалния филм на National Geographic - "Работници". В памет на всички невръстни деца, изгубили живота си (и в пряк, и в преносен смисъл)  по широките индийски полета...

 

 

Пресъхнали устните жадно

и стискайки зъби в умора -

и пек ги мори,

и глад ги тресе,

а се борят с земята сурова.

Какви хора! -

На вятъра рожби велики,

а майка им - черна земя е.

Гордостта ги крепи,

 а духът им - като вятъра -

пристан не знае.

Няма ден да отпуснат глава...

И луната понякога става

тяхна мащеха.

Ровят в пръстта -

за поминъка

прескъпо плащаха.

 

А отгоре ги гледаше тежко,

свил юмруци,

набръчкал се облак.

Как догарят деца -

като свещи!

И преглъщат последния залък.

„Има Господ!" - крещяха очите,

и със вяра

разквасваха устни.

„Боже,

моля те, чуй ни молитвите!

Нека този живот ни напусне..."

И...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност