Особеностите на различните видове помпи са посочени в краткото описание на отделните видове помпи като са дадени принцип на действие , енергоемкост , ниво на шума и други .
При избор на помпа трябва да се отчитат следните фактори :
А . Дълбочина на засмукване (под залив , до 8 м , до 40 м ) ;
Б . Необходимо налягане при номинален дебит (номинална работна точка на помпата) ;
В . Категория на потребителя на водата и необходимост от резервна помпа ( сезонни , семейни жилища , хотели и др. обществени сгради) ;
Г . Възможности на водоизточника ( максимално допустим дебит ) .
Проучвания на водещи фирми показват , че разходите за десет годишна експлоатация на помпа се разпределят :
– от 15% до 20% за помпата и оборудването ;
– от 85% до 80% за електроенергия .
За многостепенни центробежни помпи в каталозите на фирмите производители се дават наред с характеристичните криви и криви на коефициента на полезно действие в зависимост от дебита . За някои от помпите препоръчителната област на работа е дадена с плътна линия , а с прекъсната линия областта с нисък коефициент на полезно действие . За периферни и самозасмукващи помпи в каталожната литература няма данни за коефициента на полезно действие .
От експериментални изследвания на автора за самозасмукващи и периферни помпи на фирмите EBARA ,PEDROLLO и SEA LAND с мощност до 1,5 kw могат да се направят следните изводи :
а / Периферните помпи консумират най-голяма мощност при много ниски дебити и високи напори . Зоната на най-висок КПД за периферни помпи е в областта на дебити над средния.
б/ Самозасмукващите помпи имат ниска консумация на мощност при ниски дебити и високи налягания . Зоната на максимален КПД за самозасмукващи помпи е за дебити около средния .
Анализът на кривите на КПД за центробежни помпи публикувани в каталозите за помпи с мощност над 2 kw позволява да се направят следните изводи :
а / Областта на най-висок КПД е разположена в средната част на работния диапазон даден с плътна линия . В отделните продукти работния диапазон е означен с крайни работни точки [ Hmax , Qmin ] и [ Hmin , Qmax ] .
б / За един и същ модел помпи при еднакви или близки налягания коефициентът на полезно действие нараства с увеличаване на дебита .
І . Помпи за поливни системи със струйно разпръскване
Номиналното налягане на такава система е в границите от 2,5 до 4 bar . При захранване на помпите “под залив” от резервоар най-подходящи са центробежни помпи . При смукателна дълбочина над 4 м най-подходящи са самозасмукващи помпи .
Работната точка на помпата се избира :
Работно налягане :
Нp = 0,5/ Нmax + Нmin / > 35 m
Работен дебит :
Qp = 0,5/Qmax +Qmin / > максимален дебит на поливната система (m3/h) .
ІІ . Помпи за пълнене на резервоар от кладенец
Препоръчва се използване на Водни помпи потопяеми сондажни при дълбоки кладенци със значителна височина на водния стълб и при сондажи .
а / работно налягане ;
Hp=0,5(Hmax +Hmin) > дълбочина на кладенеца
б / дебит ;
Qp> ( дебита на кладенеца ) .
При дебит на помпата по-голям от дебита на кладенеца на изхода й задължително да се монтира бленда или шибър , които да ограничат дебита на помпата така , че да бъде равен или по-малък от този на кладенеца .
Блокировка” долно ниво “ е аварийна и не бива да сработва често .
При кладенци с дълбочина до 8 – 10 метра се препоръчва използване на самозасмукващи помпи , монтирани в шахта до кладенеца , така че смукателят да е с дължина по-малка от 8 метра .
По изключение при кладенци с диаметър над 80 см , при наличие на стъпала се допуска монтиране на самозасмукващи помпи в кладенеца при стабилно ниско ниво на водата , което не се влияе от сезоните и дъждовете . Помпата се монтира не по-ниско от 1,5 до 2 метра от максималното ниво на водата в кладенеца , наблюдавано през последните пет години от експлоатацията на кладенеца .
При водоизточници с малък дебит и значителна височина на нагнетяване се допуска използване на периферни помпи , които са с най -ниски цени като трябва да се знаят техните недостатъци :
А . Не са подходящи при водоизточници със съдържание на пясък и други абразивни частици .
Б. При паузи в експлоатацията по големи от 5 до 10 дни са склонни към блокиране ,поради което е задължително използване на електронна защита против “НУЛЕВ ДЕБИТ “.
ІІІ . Помпи за хидрофори
При избор на помпи за хидрофори освен посочените по-горе фактори следва да се отчита :
а / – допустим шум на помпата при монтиране непосредствено в сградата . От разгледаните помпи най-малък шум имат потопяемите помпи и помпите моноблок с водно охлаждане , при които няма аеродинамичен шум от вентилатора на двигателя ; /MQ/ ; /MULTIGO/ ; / VL / ; / VLE / . Тъй като се охлаждат от преминаващата вода могат да бъдат монтирани в невентилирани простронства / зад гипскартон/ и в шахти с вероятност от наводняване .
б / – вид на товаровия график на захранвания обект .
При отговорни обекти с големи разлики в натоварването се препоръчва използване на паралелно работещи помпи със стъпално превключване , при които се постига значителна икономия на електроенергия и ниска цена на резервната помпа , която е със значително по-малка мощност от общата инсталирана мощност на всички паралелно работещи помпи.
При обекти с голямо денонощно натоварване с дебит по голям от средния за избрана помпа се препоръчва честотно управление ,което осигурява най-голяма енергийна ефективност .
Към 2012 г. най-висока енергийна ефективност имат двигателите с постоянни магнити , използвани в помпeните агрегати на фирма GRUNDFOS от типа SQ ; M AGNA и др .
