Диктатурата на обикновените хора

Диктатурата на обикновените хора

По времето на комунизЪма (така произнасяше думата един „обикновен” човек от народа, що безчинства 33 години в държавата; а днес един „обикновен” министър на културата написа пред очите на цяла България „Збогом, Мария!”) ми беше дошло до гуша да слушам партийната пропаганда, която сипеше наляво и надясно (а би могло да се каже и наляво, и… наляво!) хвалебствия по техен адрес, като от цялата работа излизаше така, щото „народът” и „обикновените” хора се идентифицираха с работническата класа и трудовото селячество, а от време на време и с част от т.нар. „народна” интелигенция, която по принцип се считаше за гнила и трябваше да се държи под око - за всеки случай.

Към българските творци от всички изкуства (особено към писателите и поетите) се отправяха призиви да „ходят” сред „народа” („По-близо до живота, по-близо до народа!” - това бе партийната повеля), за да опознаят по-добре и да пресъздадат в творчеството си „обикновените радости и скърби на обикновения човек”... Обаче, както...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност