On Being Idle, 2012 | mo’ fidelity

1
Добави коментар
scratchy
scratchy

Raya Raycheva
On November 30, 2012
http://mofidelity.co

“По въпроса за лентяйството аз се лаская от мисълта да се считам за специалист. […] Склонността към лентяйство винаги е била най-силната черта на моя характер. Не мислете, че си приписвам, не, това си е просто вродена дарба. Всъщност малцина я притежават. В света има много ленивци и „тежки гемии“, но истинският лентяй е рядкост. Лентяят не е човек, който се мотае без работа с ръце в джобовете. Тъкмо обратното – най-изумителната му черта е, че винаги е страшно зает.“ – Jerome K. Jerome, “On Being Idle”, 1886, Idle Thoughts of an Idle Fellow

Лентяйство, бездействие, шляене, безделничество, мързел, нямане на работа, абсолютна липса на заетост… винаги съм свързвала тези понятия с идеята за хубавия живот. Не ми е трудно и да си обясня тази на пръв поглед социално неприемлива логика – обвинявам Джеръм, Удхаус, Фитцджералд. И докато последният навлезе сравнително скоро в живота ми и представя не особено хумористичната страна на това да бъдеш idle (а и засяга основно това да бъдеш shallow), то Бърти Устър, с когото израснах, продължава да ми бъде идол.

Очевидно лентяйството ми допадна като житейски път още в ранна детска възраст, а желанието да имам мой си Джийвс никога няма да ме напусне. Единствената разлика е, че в детската възраст шляенето изглеждаше като нещо, което човек си избира и към което се придържа – без последствия, пречки или досадни битовизми. С напредването на развитието на мозъка ми обаче осъзнах суровата реалност, че лентяйството е за хора, които Могат Да Си Го Позволят, и че тези хора се делят на Благословени По Наследство и Постигнали Го С Много Нелентяйстване. И понеже не съм се родила в имение в Белгравия и съответно не съм се вредила в първата категория, ако искам някой ден да мога истински, качествено и безпардонно да се отдам на това да бъда idle, ще трябва да си го направя. Yuck.

Истината е, че съм от тези заблудени птици, които обичат да си мислят, че им е било писано да са еди-какви-си. И вярата ми, че притежавам огромния, вроден талант в областта на лентяйството, за който говори Джеръм, просто не върви с имането на задължения и отговорности и най-вече с нуждата от това да се мисли за Бъдещето и да се вземат Решения, от които зависят Неща. Не спирам да смятам, че решението коя риза да облечеш и какъв аперитив да пиеш преди вечеря са достатъчно сложни и отговорни главоблъсканици. Тогава защо цялото мислене за образование, кариера, семейство, потенциални успехи и още по-потенциални провали? Оу, да, и прехрана и покрив над главата. Много е. Бърти има цялото време на света, има си Джийвс да мисли вместо него и няма банални проблеми, които да отнемат от времето му за… idleness.

В тези решаващи толкова много Неща месеци, фък, години от младостта ми, не мога да спра да запълвам все по-малкото си свободно време със сцени от живота на the truly idle. Днес отново гледах Gosford Park, Easy Virtue ще ме забавлява в неделя, Downton Abbey ме снабдява с драма периодично, 8 гигабайта Jeeves & Wooster няма да бъдат изтрити никога от лаптопа ми, а книгите на Удхаус ще бъдат прочитани и препрочитани с бързината и педантичността, с която се чоплят семки, преди да осъзнаеш, че те боли езикът– животът и проблемите на the idle ones винаги са били пленително интересни за панелената ми душа.

Elizabeth Taylor in London, 1948, photo by Mark Kauffman for LIFE magazine

Панелената ми душа, която мечтае за гледката на къщите в Нотинг Хил – не да живее в някоя от тях, просто да има възможността да се шляе покрай шарените им фасади в сряда следобед. Панелената ми глава, която вече знае колко неравномерно и нелогично може да тече времето и как неравномерността винаги е възможно най-неудобната за теб. Панеленото ми сърце, което иска по-често да skip-ва a beat в резултат на хубави емоции и специални ситуации със специални хора. Панелените ми очи, които продължават да търсят гледка, която да не ги кара да се обърнат на другата посока. И не защото искам много, не защото съм неблагодарно мрънкало, не защото съм наивен мечтател, а защото това са нещата, които никой никога не може да ти отнеме – всички те са съставни части на лентяйството.

„Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Какво удоволствие можеш да изпитваш от това, че не вършиш нищо, ако изобщо нямаш какво да вършиш. В такъв случай самото пилеене на време се превръща в досадно и изморително занимание. Лентяйството, подобно на целувката, за да е сладко, трябва да е откраднато.“
В тотално откраднатия си днешен ден и още по-откраднатата си вечер, се връщам с усмивка към Джеръмовия безделник. Отдава ми се ужасно добре. Call me irresponsible, call me unreliable, go on and throw in undependable too…

Рая