Ако животът на Среброто се филмира, би се получил истински екшън, богат и завладяващ, с елементи и на комедия, и на трагедия. На 35 Александър Сано може да бъде сочен за пример на скептиците как в условия на криза не просто се оцелява, но и се реализират успешни проекти. Актьор, композитор, певец, тв водещ, преподавател… Той не се бои от опити и провали, а когато падне, бързо се изправя и продължава напред. Александър Николов (по паспорт) е роден на 2 май 1977 г. в Асеновград, но е израснал в Русе. Като тийнеджър сформира музикални банди. Завършва професионална гимназия по мода и облекло, учи две години политология в СУ, но артистизмът му го тласка към НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в класа по куклено майсторство на проф. Боньо Лунгов. Учи паралелно в двата вуза почти три години. Като студент играе във вариететен театър „Албена“, после – на сцените на Народния, „Сълза и смях“, “Сфумато”, „Българска армия“, ”199“…
През 2004 г. е в основата на проекта „Братя Мангасариян“, като композира хитовете, оглавили всички музикални класации. Пише музика и за реклами и театър. След раздялата на “Мангасариян” продължава успешно соловата си кариера. Прави и успешни роли в киното – в “Миграцията на паламуда” и в”Тилт”, като за участието си във втория е номиниран от БФА. Водещ е в предаването “Неделя х 3” на БНТ и се снима в култовия сериал “Под прикритие” в една от емблематичните роли – на Здравко Косъма.
-Алекс, снимате ударно трети сезон на “Под прикритие”, уютно ли ти е в кожата на Косъма?
-Определено. Иначе, едва ли Косъмчето щеше да е от основните фигури в сериала вече 3 сезона.
-Как е в третия сезон Косъма, търпи ли еволюция в положителна посока, или обратно?
– Не мога да издавам, разбира се, основна информация, но с Косъма вече започнаха да се случват интересни неща. Образът е доста по-плътен от първите два сезона и в известна степен по-различен. Сезонът ще е много силен за този герой. Гледайте и ще видите.
-Един адски традиционен въпрос: имаш ли нещо общо с него?
-90 процента НЕ и държа това да е с главни букви! И слава богу. Животът на тези хора не ме привлича с нищо. Аз съм избрал друг път, смятам, че изборът ми е правилен и съм щастлив от това. Приличаме си само по чувството за хумор (смее се).
-Завършил си гимназия по мода и облекло. Сега шиеш ли нещо на жена си Нели и дъщеря си?
-О-о-о, за Бога, не! Не обичам изобщо да шия и нямам никакъв афинитет към създаването на дрехи. Обичам да си ги купувам, нося, но не и да ги произвеждам. Учих мода, защото само там нямаше приемен изпит по математика в онези години, това е.
-Първият ти академичен порив е бил политология, защо?
-Поради пресечен порив за “Право”. Не ме приеха за адвокат и по инерция учих две години политология. До ден днешен обаче имам няколко много близки приятели от курса ми.
-Би ли използвал популярността си, за да влезеш в политиката, както правят някои твои колеги?
-Бих направил всичко, за което съм повярвал, че мога да бъда полезен с нещо. В политиката на този етап не виждам с какво мога да съм адекватен и от полза, така че за момента – не.
-Беше фронтмен на “Братя Мангасариян” и автор на абсолютните хитове „Бай Мангау“, „Тер,о Рер,о“, „Млад Силен Красив“ и „Ромео и Юлия“… Защо се разпадна това шеметно трио?
-Ами в един момент другите двама решиха, че имат по-важни приоритети, напуснаха проекта, а аз сам група не можех да бъда.
-Някои все още въздишат по Среброто, клиповете ви са сред най-гледаните. Затворен ли е завинаги проектът?
-“Завинаги” е тежък термин, който не употребявам. Но на преден план, в музикално отношение ми е проектът “Среброто”. Така че ще има по какво да се “въздиша”.
-Докъде си стигнал със “Среброто”? Албумът само по твои музика и текст ли ще бъде?
– Стигнал съм малко по-далеч от “под кривата круша” (смях). Песни има, но нямам време. Музиката винаги съм я композирал аз, още от времето на проекта “Братя Мангасариян”. И сега ще е така, но ще има и едно, две парчета от други автори, които са по-талантливи от мен (смях).
-Композираш ли нещо в момента?
-Всъщност, да! Имам няколко нови парчета и след края на снимките на Сезон 3 на “Под Прикритие” се моля да ми остане време да ги извадя на бял свят.
-Каква музика записваш в студиото си “Силвърнойз”?
-“Силвърнойз” не е точно студио, а музикален агрeгат, в който се занимаваме основно с дигитална дистрибуция на музика, видеоклипове и филми. Продуцирали сме проекти на музиканти като Tri O Five и Phuture Shock и мислим за в бъдеще да продължим в тази насока, но е рано да говорим.
-Какво ти се играе, след като приключиш с “Под прикритие”?
-Никога не съм имал и сега нямам конкретни желания за роли. Бих се радвал да не е пак “гангстерия”. Много харесвам исторически и приключенски сюжети, но каквото и да е, ако ме грабне, ще го направя с кеф.
-Любимата ти – тв водещата Нели Атанасова е не по-малко известна от теб. По-приятно ли ще ти бъде, ако казват “това е жената до Среброто” вместо обратното – “това е мъжът на Нели Атанасова”?
-Между другото, чели сме и двете “версии” – “Александър Сано, по-известен като мъжът на Нели Атанасова” и “Нели Атанасова, по-известна като жената на Александър Сано”. Наистина ли не ти е ясно, защо го правят?… Това са най-обикновени “таг-ове”, за да им излизат по-напред в Гугъл “статиите”, когато човек търси информация в интернет за някой от нас двамата. Тъпо, но помага. Нямаме нищо против, всеки иска да яде хляб, а ако може и сиренце (смях).
-Как се запазва любовта между двама толкова артистични и креативни хора? Как успявате да не си омръзнете един на друг?
-Не мога да възприема креативността и артистичността за скучни! Още повече, не вярвам, че любовта омръзва някога. Ако дойде “омръзване”, значи любовта е емигрирала надалеч. Нормалните хора се взимат по любов. Любовта ми към Нели е единственият мотив да я избера за най-важния човек до мен. А, защо продължаваме да се обичаме – просто е, никак не е трудно да обичаш човек като Нели. Тя е богиня.
-В края на миналата година беше признат и за секс символ в една онлайн класация. Това гали ли суетата ти или по-скоро те дразни?
-Това беше може би най-забавното нещо, което чух за изминалата година. Само лафчетата на 3-годишната ми дъщеря са ме разсмивали повече. Слава Богу, разминах се с титлата и се успокоих. Щеше да ми е тъпо да ме наградят първо за нещо, което изобщо няма връзка с професионалните ми качества. А и за един мъж да е секссимвол изобщо не е важно. Така поне мисля аз. Но благодаря на инициаторите, били са с добронамерени подбуди.
-Твоят доведен син Иво Карамански – младши вече е момък, как си поделяте лидерството вкъщи?
-Не ни се налага. Просто имаме четири шефски места вкъщи и има лидерство за всички ни от сърце. Даже за новата година потропнахме ний хорце (смее се).
-Амбициозен баща ли си спрямо дъщеря си Ава? Кроиш ли тайничко планове за бъдещето й?
– Вече ти споменах, че кройките не ме влекат (смях). За нас е важно децата ни да са щастливи и да имат свободен избор, какво да правят с живота си. Аз съм имал такъв и не бих им го отнел. Иво вече е тръгнал по пътя на професионалния тенис и тръпнем в очакване, какво ще се случи.
-Като студент си играл и във вариететен театър – ”Албена”, какво точно правеше там?
-Това беше в студентските ми години. Какво правех ли, ами пеех, танцувах, учих занаят и доста приятно си изкарвахме с представленията на проф. Боньо Лунгов няколко лета на Албена. Моренце, спектакълче, колежки-актриси, балерини, монокини, прашки. И бяхме на по 20. Представи си (смях).
-Кукувците навремето твърдяха, че завършилите кукловодство са по-комплексни в начините си на изразяване, по-гъвкави и с по-широки възможности на сцената… Ти как си с танците например?
– Ами да, има такава версия. Вярно е, че обучението на куклените артисти е по-разширено. Това води до други натрупвания и умения. Може би по-комплексни, както каза. Но в крайна сметка, всичко е индивидуално. Един артист се ражда с определен капацитет, който трудно би могъл да надскочи, но може да се потруди да го използва по най-добрия начин. Ето, например аз няма как да бъда 2,10 м висок и да тежа 130 кг, природата ме е създала в други параметри. Но когато става въпрос за актьорско възпроизвеждане на душевност, там е, каквото Господ ти е дал.
-Водещ си и в предаването “Неделя х 3”, кое те привлече, само популярността, която дава телевизията, или още нещо?
-В случая по-скоро беше обратното. Телевизията заложи на популярно лице с относително приличен рейтинг сред аудиторията и ме покани, помогна и ми даде шанс да осъществя този авторски проект, наречен “Фонограма”. БНТ е единствената телевизия, която истински се интересува, създава и поддържа формати за култура и изкуство. Предаването “Фонограма”, което е част от неделния следобеден блок “Неделя х 3”, всъщност е единственото музикално предаване (не риалити, състезание или нещо подобно) в национален ефир. Това е проект, който още преди повече от 3 години съм предлагал на двете водещи частни телевизии. Познайте какво… Изобщо не ги заинтересува.
-Остава да кажеш, че си изкушен и от изобразителното изкуство, май само там не си се пробвал…
– Абе имам една картина, нарисувах я преди 10-ина години. С дядо ми Александър сковахме рамка, опънах стар ленен чувал от кафе, грундирах. Мой приятел художник ме напътстваше по телефона как да го направя, беше много смешно. Накрая се самонарисувах с маслени бои. Пълен наивизъм се получи. Подарих я на една приятелка. Това засега е първият и последен напън в тази сфера (смях).
-Актьор, музикант, композитор, водещ… Кое от многото ти амплоа заема първо място в сърцето ти?
-Сърцето ми е широко (усмихва се). Има място и за още. Преподавам актьорско майсторство в една школа. Имам клас от 16 талантливи деца на възраст 16-18. И това е нещо, което много силно ме зарежда!
-Ето, за това си заслужава да разкажеш.
– Казва се “Училище за Таланти”. Стопанисва я мой колега от НАТФИЗ. Групите са разпределени по училищата, където децата учат, така е по-удобно и по-спокойно за родителите им. Миналата година имахме показване на спектакъл от етюди, които децата с моя помощ направиха. Игра се в Младежкия театър, на голяма сцена. Беше много вълнуващо за тях. Благодарни сме и на театъра, че ни подкрепи и им позволи да почувстват актьорството в професионална среда. Сега работим монолози на Шекспир.
-След една толкова бурна и успешна година, какви планове кроиш?
-Искам да имам време за музиката си и за един филмов проект, който се върти в главата ми от пет години. Също и за един спектакъл, който искаме да направим с феноменалната Касиел Ноа Ашер (усмихва се). Но много ми е рано да разказвам за това. Като напредна, ще ти кажа.
-Ти невинаги си бил толкова успешен, кое те е крепяло в кондиция в тежки моменти?
-Собственият ми дух. А когато той не достигаше, на помощ идваха приятелите ми. А те са гигантски добри в подкрепянето. Най-важното е да не вземеш да си помислиш, че светът ще свърши, дори и ако краят му е пред очите ти. Щото най-вероятно става въпрос за привидение (смях). Животът е прекалено хубав, за да си губиш времето в тъжни мигове!
-Компромиси в името на прехраната – докъде и доколко?
– Правил съм, разбира се. Ефектът от всичко това ми се струва, че трябва да е в посока на “заякването” ти, да си научиш “уроците”, за да може в бъдеще да не ти се налага, или поне в много малка степен да правиш компромиси.
-Не ти ли се свива сърцето, като се сетиш, колко по-различен би бил животът ти в Холивуд например?
-Не ми се свива сърцето от предположения. Това е глупаво, а и “ако”-то мирише, както казва поговорката. Предстои ми през пролетта ходене до Холивуд, ще видя тогава, колко пък толкова е уникален (смях). Сърцето ми се свива само при новини и гледки, свързани с детско нещастие.
-Звучи вълнуващо… Участваш ли често в благотворителни инициативи, свързани с деца, и коя е твоята лична кауза?
– На първата част от въпроса не бих желал да отговоря, а иначе личните ми каузи са децата и природата. Съвременният човек трябва най-много и с най-голяма отговорност да се отнася към тези две каузи, защото това е наследството му. Иначе тази цивилизация е безмислена и отива на загиване.
Преса
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
