Пътят на коприната е исторически важен международен път, който някога свързвал Китай със Средиземноморието. Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки по него, маршрутът бил наречен „Път на коприната“ от географа Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г.. Най-великия път свързващ Изтока и Запада за първи път е бил изминат за пръв път от китайския пътешественик и дипломат Чжан Цян, който бил изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан. Пътят на коприната в миналото бил не просто търговски път, a и информационна магистрала с не по-маловажно значение. По него се извършвал обмен на информация и идеи.
Възникнал през 2 век пр. Хр. за обслужването на военни и политически цели на Китай. Чжан Цян бил изпратен на запад от император Хан Уди да търси съюзници срещу постоянните атаки на Хунну (номадски народ, обитавал днешните Монголия, Северен Китай и Южен Сибир между 12 век пр.н.е. и 5 век, които през 3 век пр.н.е. създава обширна степна империя в Централна Азия). По време на пътя той бил заловен от Хунну и държан в плен цели 10 години. След като успял да избяга, той продължил пътуването си до Централна Азия. По това време обаче местните управници били доволни от положението си отказали да влязат в съюз с династията Хан. Макар мисията на Чжан Цян да се провалила и той да не успява да отговори на поставените цели, тя имало важно значение за обмена на информация и за установяването на търговски връзки. Хората научили за стоките, които се произвеждали в другите райони и започнали да обмислят възможности за доставянето им. Коприната, която била много ценена от персите и от римляните, поставила началото на търговията със стоки по Пътя на коприната.
В началото династията Хан имала слаби печалби от търговията с коприна, докато в Рим буквално не полудели по нея и тогава започнали сериозните приходи. Римляните били толкова влюбени в нежната материя, че дори я разменяли за злато със същия грамаж. По време на династията Тан коприната заемала 30% от стоките, които се търгували по пътя на коприната.Както почти винаги и навсякъде и тук търговията зависела от политическата обстановка. Стабилната политическа конфигурация била гарант за гладкото протичане на сделките, а политическите турбуленции винаги внасяли смут в търговските отношения. По времето, когато Чжан Цян открил Пътя на коприната, династията Хан и Партското царство в Персия били в своя апогей, което осигурило безпрепятственото развитие на Пътя на коприната като важен транспортен и търговски маршрут.
След падането на династията Хан през ранния 3 век започнал упадъкът на Пътя на коприната. С идването на династията Тан на власт през 7 век започнало възобновяването на Пътя на коприната, който в средата на 8 век достигнал своя разцвет. Заслугата отчасти била на политиката, провеждана от династията Тан за окуражаване на търговските връзки между Изтока и Запада. По същото време с разпространението на няколко световни религии, все повече мисионери се отправили на изток именно по този път. С времето Пътят на коприната станал важен културен път и своего рода информационно трасе за обмен на идеи, които били от особена важност за високото ниво на развитие, което достигнал Китай по времето на династията Тан.
След падането на династията Тан през 10 век започва упадъкът на Пътя на коприната, период който продължава до 13 век, когато завоеванията на монголците възвестили началото на една нова ера в отношенията между Изтока и Запада. Засилените контакти провокирали засиления интерес на европейците към азиатските стоки, а това станало причина да започне да се търси и морски път до Азия, по който да бъдат пренасяни стоките. През 15 век бил открит такъв, което за пореден път нанесло съкрушителен удар върху търговията по Пътя на коприната. При по-малко разходи, по-малко тревоги, по-малко опасности много стоки, които били трудно превозвани по Пътя на коприната, вече успешно били транспортирани по море. Освен това в Персия започнало развитието на бубарството, което допринесло за спада във вноса на коприна от Изтока. От тогава и трескавите улици, богатите градове и величествените бастиони започнали да се превръщат в обширна пустиня и човек днес би могъл единствено да проследи величавото им минало, преминавайки през руините, останали от тях.
Пътят на коприната от времето на династията Хан започвал от бляскавата столица Chang’an – днешен Сиан. По него търговците стигали до провинция Gansu, минавайки през Lanzhou, Tianshui, Zhangye, през Jiuquan по коридора Hexi стигали до Jiayuguan – голямата бариера на Великата китайска стена и първата ключова точка от пътя – Дунхуан. Дунхуан се намира на западния край на коридора Хекси в провинция Ганси. Той е един от най-важните исторически и културни обекти в Китай и перлата на древния Път на коприната.
Прочутата теракотена армия до Сиан
Пещерният храм Мати на 65 км. Zhangye
Хилядата пещерни храмове до Lanzhou са една от най-добре запазените колекции от изкуството на пещерни храмове в Китай. Разходката от Lanzhou е приятно преживяване из обширните поля, засети с царевица и червеноземните речни брегове. Има над 183 пещери, с над 679 каменни фигури и 82 глинени, разположени на обща площ от около 900 квадратни метра със стенни рисунки. Конструирането на първата пещера започва през 366 г.сл. Хр. . Повечето са изрисувани по времето на династията Тан.
Каменните пещери в Могао до Дунхуан са една от най-големите съкровищници на изкуството. Дунхуан освен ключов център на китайската цивилизация е и ключова спирка от Пътя на коприната. Пътят на коприната в миналото е бил не само важен търговски път, но и път, по който будизмът е бил въведен в Китай и Дунахуан със своите 500 пещери, които са служили като будистки храмове, е изиграл ключова роля за утвърждаването на новата религия. Пещерните храмове изобилстват с множество стенни рисунки и скулптори, създадени в периода между 4 и 14 век.
Конфуциански храм в Wuwei
Jiayuguan
Пътят на коприната след края на коридора Hexi при Xinjiang се разделя на три основни маршрута. Южният маршрут минавал на запад покрай северното подножие на планинския масив Кунлун, покрай Charkhilk ( Ruoqiang), Cherchen ( Quemo), Minfeng ( Niya) и Hetian ( Hotan), стигайки до Кашгар -друга ключова точка по Пътя на коприната, след което минава покрай Памир и стига до Индия или през Афганистан и централно-азиатската част на Русия, достигайки до Средиземноморието или Арабския полуостров.
Кашгар
Централният път криволичи на запад покрай южното подножие на Тян-Шан през Loulan, Korla, Chucha и Aksu и от там пресичайки Памир стига до Марий Ел в Русия. Северният път минава покрай северното подножие на Тян-Шан започвайки от Hami и обикаляйки около Turpan, Urumqi и стигайки на запад до долината на река Или и от там до територии близо до Черно море. Тези три пътя са минавали през планински вериги и пустини, през оазиси, обитавани от древни племена, които също създавали свои локални търговски пътища, които пресичали планините и свързвали трите трасета от Пътя на коприната.
Turpan
Urumqi
Античният път на коприната през Xinjiang минава през безлюдни пустинни области и заснежени планински върхове. То е бил ужасно труден и изпълнен с множество перипетии, но и май-магнетичният измежду всички други участъци от пътя на коприната. Той бил единственият възможен начин Китай да бъде във връзка със Западния свят през 2 век пр. Хр. , както и с множество източни и западни цивилизации, включително и такива,а които вече не съществуват, но от които са останали следи в Xinjiang. Въпреки пясъка, който се е натрупвал от вятъра, благодарение на сухия климат, много от реликвите и местностите са се съхранили до наши дни почти непокътнати.
Пътят на коприната през Xinjiang
начението на Пътя на коприната като културен път е намерило израз във функционирането му като своеобразен мост, свързващ Китай, Индия, Персия, Арабия, Гърция и Рим. Четирите велики китайски изобретения и западните религии са можели да бъдат представяни по чужди и далечни земи.
Освен Пътя на коприната в Североизточен Китай има и още няколко търговски пътя в Югоизточна Азия и един по море, които също са играли важна роля в миналото – Южният път на коприната и Морския копринен път.
След обявяване на независимостта на много от централно-азиатските републики и след като от китайското правителство обявява план, според който административните граници между 6-те провинции и региони, през които минава Пътят на коприната да бъдат премахнати, този древен търговски и културен коридор се превръща в популярна туристическа дестинация и отново заема важно място като световен културен коридор. Добре е туристите да предвидят възможности за настанява, за хранене, както и да се информират за нормите на поведение сред местните хора.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 7246 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
