Mamaweb.bg – Всичко за бременността, раждането и отглеждането на децата – Уртикария

4
Добави коментар
mamaweb
mamaweb

28.01.2013 / 10:59

Автор : Д-р Стойко Стойков, специалист-педиатър

Уртикарията или т. нар. копривна треска е алергично заболяване, което се проявява с характерни обриви /уртики/ по кожата. Манифестира се с еритем (зачервяване), папулоеритемен обрив (с надигане над околната кожа и зачервяване) и сърбеж.

Класификация.

Според характера на протичане се дели на Остра уртикария с продължителност до 6 седмици и Хронична, която трае повече от 6 седмици.

В зависимост от причините бива:

1.Алергична уртикария – причинява се от различни алергени (вещества които предизвикват в организма алергична реакция):

-Храни – краве мляко и млечни продукти (сирене, кашкавал, извара, кисело мляко), яйца и продукти приготвени с яйца – кремове, майонеза, застройки за супи…(белтъкът е много по-алергогенен от жълтъка). Консерванти – вещества широко използвани в хранителната индустрия за удължаване на срока на годност и съхранение на храните (бензоати, натриев бисулфид,  ацетилсалицилова киселина и др.), оцветители използвани в храните (тартразин). Риби, миди, стриди и други морски храни. Плодове – фастъци, цитрусови плодове, ягоди, малини, соя, орехи, бадеми, кайсии, праскови… Вещества попаднали в храните – антибиотици, пестициди, хербициди, микроби.

-Медикаменти – антибиотиците са едни от най-честите алергени (вещества предизвикващи алергична реакция). Първенството държи групата на беталактамните антибиотици – пеницилини и цефалоспорини. Следват антибиотиците от тетрациклиновата и макролидната група. Доста чести причинители на алергични реакции вкл. Уртикария са Аналгетиците и други медикаменти с противовъзпалителна активност  -Аспирин, Аналгин, Парацетамол, Индометацин, Ибупрофен… Химиотерапевтици – Бисептол.

За съжаление алергичната реакция към медикамент не може да се предвиди и понякога се появява в хода на терапията, не рядко към третия ден.

-Паразити – Всички паразитози са алергози!

-Слънчева, топлинна, студова

-уртикария при усилие.

-Урикария при автоимунни заболявания.

-При някои инфекциозни болести

-Контактна уртикария

2.Неалергична уртикария – при приложение на опиати, рентгеноконтрастни вещества, кураре и др.

3.Уртикария с неизвестни причини.

Клинична изява.

Основният симптом на уртикарията е обривът прдставен от типична обривна единица – Уртика – платовидно издигната над околната кожа с рязка граница (като опарено от коприва), със зачервяване – понякога по-интензивно в периферията с избледняване в центъра, често с гирляндовиден характер, интензивен сърбеж или парене на кожата, динамично развитие-само за 1-2 часа уртиките могат да се увеличат по размер, да намалеят или да изчезнат и да се появят нови с друга локализация понякога с доста причудлива форма като пръстен, лентовидни и др. обривни единици.

Уртикариалният обрив може да бъде придружен от други алергични прояви, особено в хода на една генерализирана алергична реакция – кихане, водниста хрема, задух, а при тежка анафилактична реакция – болки в корема, гадене, повръщане, прескачане на сърцето, спадане на кръвното налягане, подуване на клепачите, устните, меките тъкани на гръкляна (едем на Квинке) с опасност от задушаване.

Диагноза.

Поставя се въз основа на клиничен преглед, лабораторни изследвания, кожно тестуване, правокационни диети, орални правокационни тестове (единствено под лекарски контрол).

Протичане.

Обикновено преминава бързо, особено при бърза елиминация на алергена от организма. Обикновенно алергичния дерматит към антибиотици е с по-протрахирано протичане в сравнение с хранителните алергии. Проблем са хронично протичащите случаи.

Лечение.

Използват се най-често лекарства от групата на антихистамините. Освен тях се използват още – Калций в ампули, таблети или сироп и Вит „С”. В по-тежките случаи се прилагат медикаменти от групата на Кортикостероидите – Урбазон, Дексаметазон, Преднизолон.

При състояния на обилна, дифузна уртикария със или без извънкожни симптоми се налага хоспитализация и болнично лечение.

  При хроничните случаи се използват специфична и неспецифична хипосенсибилизация.

Информацията ни е любезно предоставена от д-р Стойко Стойков, специалист-педиатър