Депутатите продължават обсъждането на второ четене на промените в Изборния кодекс, след като управляващи и опозиция успяха да постигнат консенсус по част от спорните текстове. След решението за използване само на български език в предизборната кампания, парламентът забрани да бъдат поставяни агитационни материали по пътищата извън кампанията. Депутатите забраниха предизборната агитация в държавните и общинските учреждения. Отляво попитаха дали поставянето на снимка премиера Бойко Борисов в такива кабинети ще се счита за агитация. Независимият Дарин Матов пък заяви, че е виждал в кабинети на кметове и снимки на Тодор Живков и попита БСП дали това е агитация за връщането към времето преди 1989 година. Депутатите решиха още социологическите проучвания за изборите да съдържат информация кой е възложителят.
Мая Манолова пък предложи да има възможност за участие в три безплатни диспута за политически формации, които не получават държавна субсидия. Препоръката на ОССЕ е да бъде предоставено безплатно ефирно време в обществените медии за участниците в изборите, които не получават субсидия и не могат да си платят скъпото телевизионно и радио време, заяви Мая Манолова.
Отхвърли се и предложение на депутата от Синята коалиция Михаил Михайлов всеки предизборен материал да бъде обозначен в медиите с надпис или съобщение “платено съдържание”. Мнозинството отхвърли и друго предложение на Михаил Михайлов – да отпаднат предизборните хроники от предаванията на националното радио и телевизия.
Мая Манолова предложението на Михайлов за платените съобщения. “Трябва ясно да се обозначи къде става дума за предизборна агитация и къде за новина”, заяви Манолова. Управляващите не искат честно състезание, коментира тя. Независимият депутат Георги Терзийски заяви, че едно от основните условия за прозрачност на предизборната кампания е да се посочи кое от кампанията е платено и кое не. “Като се оповестят всички платени съобщения, те трябва да се осчетоводят и това ще създаде трудности”, заяви Георги Божинов от Коалиция за България.
Малко преди това депутатите решиха социологическите проучвания за изборите, които се оповестяват преди датата на вота, да съдържат информация за възложителя на допитването и изпълнителя. Според приетия текст от деня на обнародване в “Държавен вестник” на указа на президента за насрочване на съответния вид избор до изборния ден включително, всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено чрез медийна услуга или по друг начин, при огласяването трябва да съдържа информация за възложителя на допитването или проучването, агенцията, извършила допитването или проучването и източниците на финансирането му.
Лицата, които провеждат допитвания до общественото мнение или социологически проучвания по повод на изборите и огласяват резултати от тях, не могат да се позовават на служебна, търговска или друга защитена от закон тайна, за да укриват информацията.
