В средата на 20 век е имало небивал ентусиазъм по отношение на явната ефикасност на антибиотиците и химиотерапевтиците; ала сега, въпреки че тези направления се развиват все още бързо, явно някои бактерии, вируси и гъбички ни надпреварват!
Правени са изследвания, чрез които се приучват някои микроби само за няколко дни да развият резистентност към повечето фармацевтични “оръжия” и даже да продължават да се развиват в токсична среда, която би била смъртоносна за човека! Ясно е, че използването на противомикробни средства е добре да поеме значително по-гъвкав курс, вместо да се прекалява с едни и същи препарати, докогато изчезнат техните плюсове и останат само страничните им явления…
В много страни има бавно и “срамежливо” завръщане към старите антисептици, особено за външна употреба – евтини разтвори от сребърни микрочастици, калиев перманганат, йод, цинкови соли, тимол, метиленово синьо и други доказали се отдавна субстанции, както и към билките и етеричните масла.
Паралелно с това, обръща се внимание на методи и средства (диетични, билкови, физиотерапевтични, психорегулиращи), които могат и да нямат пряк противомикробен ефект, обаче са важни за имунната система и/или за пречистването от патогенни секрети – та нали и част от инфектиращите агенти се отделят чрез това пречистване!
И най-после, при вече нарушена хармония в естествената флора (обикновено след употреба на широкоспектърни антибиотици), се прилагат синбиотични съчетания (пробиотиците, т.е. полезни чревни бактерии, се комбинират с пребиотици, т.е. хранителни съставки за тях, от рода на инулина).
Тук ще се спра върху няколко лесно изпълними в домашни условия природни лечения, чрез които може, от една страна, да се намали рискът от заболяване (ако има епидемична обстановка и/или организмът е отслабнал по каквито и да е причини). От друга страна, при заболяване е възможно значително съкращаване на неговото времетраене, както и предпазване от усложнения. Естествено, всички по-тежки случаи, при засягане на малки деца, бременни или кърмещи жени и при съчетание от много болести е важно паралелно да се консултират със специалист.
Пречистващо и укрепващо хранене
Връзката между храносмилателната и дихателната система може да не е явна за много хора, но тя е твърде интимна. Претоварването с трудносмилаеми продукти от животински произход, рафинирани захари и нишестета и много солени ястия се отразява зле върху имунитета и способността на организма да се освобождава от натрупаните отпадни продукти. Хранителното разтоварване за ден, два или три (на вода, натурални сокове от моркови, ябълки, лимон, грейпфрут, киви и др., или на постни зеленчукови бульони, овесена или ечемичена отвара и билкови чайове), а също така – при деца или изтощени болни – леката диета (главно от плодове, зеленчуци, супи и каши с овесени ядки и други пълноценни зърнени храни, разтрошено ленено семе, студенопресован зехтин и т.н.) ускоряват оздравяването.
Пиенето на сокове от моркови с добавка на малко лютиви зеленчуци (лук, чесън, праз, хрян, пресен джинджифил, ряпа, репички или алабаш) е добро за елиминирането на слузта (при непоносимост към последните, те могат да се счукат и ползват за инхалация). Особено при дълготрайно повишена температура, приемането на два и половина до три литра топли течности на ден е обезателно! Също така, необходимо е чрез включване на фибри (предварително накиснати сини сливи или смокини, настъргани зеленчуци, овесени трици и т.н.) и физикални способи да се поддържа редовното освобождаване на червата.
Особено да се внимава с храненето, когато има основания да се подозира хранителна алергия, която да изостря и възпалително-хиперергичните проблеми на дихателната система. При нашите условия най-чести са непоносимостите към тежките белтъчни фракции (казеина) на кравето мляко, към старите, колбасирани и консервирани меса, яйчния белтък, шоколадовите изделия, фъстъците и съдържащите гъбни организми (включително мая и плесени) продукти. Разбира се, всеки случай е уникален и при упорити инфекции е важно да се потърси помощта на специалист, за изясняване на ситуацията.
Освен лековитите растения, споменати по-долу, с цел повдигане на имунната защита, по-добро пречистване и други полезни ефекти могат да помогнат и небилковите хранителни добавки, например съдържащи магнезий, цинк и селен, витамини С и В6, кверцетин, лизин, N-ацетил цистеин и т.н. Доколкото обаче много от по-агресивните лекарства против кашлица съдържат кодеин, глаувент или други подтискащи кашличния рефлекс средства, трябва да се внимава с тях (организмът има нужда да се пречисти от секретите, а не да да спира кашлицата преди това!).
Вътрешна фитотерапия
При хрема е полезно вдишването на изпаренията от прясно настъргани фитонцидни зеленчуци – вижте по-горе; възможно е такава кашица, смесена с растително масло или растителен глицерин за омекотяване, да се слага по малко и в ноздрите, макар че не е много приятно като усещане. Ако се касае за хрема с конюнктивит (поради вирусни или алергични причини), добре действа билката очанка – като чай (до 2 чаени лъжички за целодневната запарка) или тинктура от (2-3 пъти по 10-20 капки).
При гърлобол и кашлица добре действат чайовете от противовъзпалителни и имуноактивиращи билки и подправки – бял оман, бъз, мащерка, невен, очиболец, градински чай, медуница, великденче, ехинацея, кръвен здравец, анасон, джинджифил и други, или пък съчетания от тях – под форма на билкови чаеве (средно 2 супени лъжици от отделна билки или смес от билки се поставя в половин литър, което е целодневната доза), тинктури, сиропи или таблетирани (капсулирани) екстракти.
При ларингит и бронхит с предрезгавяване и суха кашлица могат да се добавят запарки от омекчаващи билки: слез, ружа, лопен, жиловлек, исландски лишей, ленено, конопено или дюлево семе.
Утвърдено е и използането на прополисовата тинктура, средно по 10-15 капки 2-3 пъти на ден (ако няма алергия към пчелни продукти). Редица хомеопатични продукти се препоръчват при различните форми на засягане на дихателните пътища; тук индивидуализирането е по-диференцирано и е добре да се направи от хомеопат.
Промивки на носа и гаргари
Цялостната промивка се прави сутрин след ставане. Вземете малък чайник или каничка с вместимост от 1/2 до 1 литър, като чучурката трябва да се пъха в ноздрите с леснина. Напълнете го с хладка вода – по-добре преварена и с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка морска сол или наполовина от това количество сода бикарбонат. В клекнало положение, под вас да има леген, обърнете главата си настрани и влейте от водата директно в горестоящата ноздра (тя ще се стече към долустоящата ноздра или към гърлото – тогава я изхвърляте през устата). Може да се повтори и през другата ноздра. По време на процедурата се диша само през устата. След завършването й, станете и наведете горната част на тялото под прав ъгъл, като опрете ръцете си на бедрата над коленете. Вдишвайте и издишвайте енергично, като въртите главата си на различни страни, като по този начин се доотстранява задържаната вода.
По-слабо, но все още съществено, е действието на простото смъркане на подсолена вода с последващо повдигане на главата, или (особено при децата) – накапването й в ноздрите. На кърмачетата е по-добре да се капва свежо изцедена кърма, пресен сок от моркови – след 2-я месец – или пък от цвекло – след 4-я месец.
Както жабуренето на устната кухина с билкови водни извлеци (вижте при вътрешната фитотерапия), така и гаргаренето с тях – не само при проблеми с гърлото – помага за поддържането на лигавиците в добро състояние и съкращаване времетраенето на възпалителните процеси, ако те вече са факт. Освен билки, за тази цел е добре да се използва и колоидно сребро, което има активност срещу многобройни патогенни микроорганизми. Тези процедури могат и да се редуват, но не и да се смесват билкови чаеве със сребърна вода, поради спадане на активността на последната!
Четете продължението…
Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info
Титулна снимка автор Rupert Ganzer & лиценз CC BY-ND 2.0
