Притчите: Големият българин

Притчите: Големият българин

Друг път до това време Коста Кривото откарваше по три пъти дърва с магарето. Но днес, макар слънцето да клонеше към Продановския рид, той  не беше го натоварил нито веднъж. Удари брадвата си в камък и събра наръч дърва, колкото да не се връща с празни ръце. И тъкмо го вдигна на самара и заопъва въжето, от присоя пъкна турчин:

- Сваляй дървата, гяур!

Когато заповедта бе изпълнена, турчинът яхна животното и пак нареди:

- Води тая кранта за града, че съм забравил пътя!

Хванал юлара на измършавялото добиче, Коста Кривото закуцука към  Самоков.

- Към конака ли, чорбаджи ефенди?

- Първо в кафенето при голямата чешма, па сетне в конака.

При тия думи Коста потръпна. Но пръчката го сепна и той продължи пътя си.

"Как тъй при голямата чешма ще го водя! - мислеше си той. - Нали там Левски ще срещаме днес! Току-виж, че е объркал работата."

Турчинът забеляза мудността му и току го сръчка в ребрата:

- Карай, гяур,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност