Притчите: Големият българин (продължение)

Притчите: Големият българин (продължение)

 

Иванчо Чакалчето беше буден българин и, само за да запази хубавата си дъщеря, не искаше да се бунтува. Вардеше я като писано яйце. Затова сега, когато герданът задрънча в ръцете му, той започна да повдига нервно рамене, като да беше шугав, и да се тюхка. При все това той добре разбираше, че у него е по-безопасно за големия българин, отколкото у другите патриоти, които често си имаха разправия с турците.

Събраха се девет души, повечето от които бяха даскали. И тъкмо Апостолът заговори за образуване на революционен комитет, Коста Кривото, който пазеше на двора, потропа на прозореца, после бързо влезе:

- Кръстосват заптиета!

Всички се спогледаха. Иванчо Чакалчето настръхна: "Отиде ми къщицата!... Отиде ми главата! ..."

Левски остана все така спокоен, но като четеше мислите върху Иванчовото чело и като знаеше силата на турците в градчето, реши да бяга.

- Няма накъде, Апостоле ... Освен да останеш тук! - предложи даскал Спас Тумпаров....
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност