Мултивитамини | Хранителни добавки | Суплементи | Vivata.bg

36
Добави коментар
olaf
olaf

Развитието на науката за хранителните добавки (суплементиращата медицина) осигури разнообразни механизми за компенсиране на хранителни недоимъци, както и за други целенасочени въздействия върху организма. В много случаи адекватното предписване на хранителни добавки, без да може да замести напълно балансираното хранене и здравословния начин на живот, значително ги подпомага, с цел постигане на превантивни и терапевтични резултати, по-близки до оптималните.

Едновременно с тази позитивна възможност обаче, наблюдава се тенденция към необмислено и даже хаотично прилагане на много от суплементите. Забравяме, че всяка форма на медицината е фино, задълбочено учение и едновременно с това – изкуство! Индивидуалното назначаване по вид и дозировка на хранителните добавки изисква съответните познания и опит. Много по-лесно е да се препоръча нещо за всички, и то в едно и също количество!

Най-разпространен в това отношение е митът за всеобщата полезност на мултивитаминните и мултиминералните формули, който се поддържа дори и от видни специалисти в областта, които изказват резерви относно много от добавките, но препоръчват за обща употреба „балансираните формули”.

Нека обаче да разгледаме ситуацията по-внимателно…

Нуждите на всеки организъм са различни

През последните стотина години са провеждани хиляди представителни проучвания за необходимите на организма съставки. Установени са множествени дефицити главно при екстремно и продължително недохранване, или когато има подчертано лошо усвояване на поетите храни. Във всички останали случаи или няма значителни недоимъци, или те са на отделни хранителни съставки (нутриенти).

Например, ако човек се е изолирал за много месеци от слънцето, той получава недостиг на витамин D; в райони, където храната е бедна на йод или селен, има съответен дефицит; след обилна кръвозагуба има повишена потребност от желязо и т.н. Освен това, в зависимост от начина ни на живот, може значително да се промени необходимостта от определени нутриенти, като определено нуждите ни нарастват неравномерно, т.е. много повече относно едни, отколкото други вещества. Следователно е илюзия, че предоставяйки някакви средно статистически количества от голям брой съставки, ще се приближим до най-добрия баланс за всички хора!

Кога мултиформулите са по-скоро нежелателни

Най-вече, когато се приемат в завишени количества! Дори когато те са реално полезни, лоша идея е да се пият в пъти повече от стандартно препоръчаната доза, а вместо това следва да се допълват с отделни, специфично необходими продукти, както и с по-богато хранене. Дори и някои от тях да са желателни или поне безопасни при вземане няколко пъти повече от препоръчителните им (референтни) стойности, това определено не важи за всички съставки „от A до Z”.

Особено рисково е желязото, излишъците от което увреждат черния дроб и могат да стимулират някои инфекциозни и туморни процеси. Организмът трудно изхвърля излишъците от този елемент (а най-вече наблягащите на червеното месо го поемат в големи количества); самият процес на претоварване може да протече хронично и коварно, отначало с малко признаци. Неслучайно водещи компании вече произвеждат мултиформули без съдържание на желязо. Много опасно е и острото отравяне при предозиране с този елемент. В света има много смъртни случаи при деца, които са изпили голямо количество желязо (независимо дали от лекарства срещу анемия или от мултиформули, които го съдържат).

Далеч по-малко опасни, но все пак от значение са частичните дисбаланси, когато например човек има недостиг на цинк и излишък на мед (често срещана констелация). Тогава ще е полезно да се даде само цинк, докато при мултивитамините ги има и двата елемента. Също така, ако се касае за продължителен прием само на мултивитамини без минерали, установено е, че витамините ускоряват обмяната на веществата, което води до увеличено потребление на минералите, т.е. организмът обеднява откъм тях!

Кога мултиформулите са по-скоро излишни

При поне преобладаващо балансирано хранене, добро храносмилане и липса на огромни загуби на нутриенти (поради крайна преумора, тежки разстройства или кръвозагуби и т.н.) – най-вероятно е да нямаме нужда от много допълнения. В практиката си съм установил и чрез изследвания към БАН съм доказал, че повечето хора имат недостиг на няколко ключови минерала – магнезий, цинк, селен, силиций, йод и др. Набавянето им следва да става съчетано – до голяма степен чрез храната (главно чрез повече зеленчуци, натурални ядки и семена и цветен прашец), но често възстановяването се ускорява, ако се включат и профилирани добавки (вместо общи формули).

По-рядко, но характерно за някои групи, се среща недоимък на желязо, калий, калций и други минерали. И тук храната е в основата, като може да се използват за определено време и съответни единични или комбинирани с по 2-4 съставки препарати (калият го има много и в диетичната сол, която обаче следва да се прибавя умерено и винаги в разтворено състояние).

Що се касае до витамините, основно аскорбиновата киселина (витамин C) през зимно-пролетния сезон може да е дефицитна (и е недостатъчна в състава на мултиформулите); най-добре е витамин С да се прибавя средно по 500 мг. на прах към натурален сок или към салатата. През същия сезон водещите застоял живот могат да имат ниско ниво на витамин D. Строгите вегетарианци (веганите), макар и много бавно, след години, могат да изчерпят депата си на витамин В12.

Кога мултиформулите са все пак полезни

Въпреки приведените по-горе съображения, има редица случаи, когато съчетаните формули – но не над базовата си дозировка – остават целесъобразни. Това са състоянията на множествен хранителен дефицит след дълготраяло недохранване или екстремни разтоварващи режими; също така – след екстремна физическа преумора, обилна кръвозагуба, тежки разстройства или изгаряния, както и при болести с крайно лошо усвояване. Разбира се, и тук храненето следва да се специфицира съответно, като се включват лесно усвоими, но и разнообразни източници на хранителни вещества. Към мултивитамино-минералите освен това следва да се прибавят несъдържащи се в тях, но също много важни добавки.

В множествените формули производителите не са включили основни елементи, от които често изтощения човек има недоимък – магнезий, калций и калий. За да се поемат те като таблетки, са нужни още десетина хапа или по-скоро, използване на други форми – като прахове или течности. Последните обаче не са така търговски значими, защото не се асоциират от хората с най-търсените капсулни и таблетни добавъчни форми.

Следва да се запомни, че колкото и да е удобно с една капсула или таблетка да се приемат повечето добавки, това е не повече от един съвременен мит! Още повече, когато включим (а понякога се налага) към дефицитите есенциалните мастни киселини, някои аминокиселини и техните производни, продуктите с фибри, ензими и т.н. Не леснината на предписанието и приема следва да бъде водещото, а научната адекватност на съставената суплементираща програма!
В заключение

Вярно е, че – средно взето – добавките не са така рискови, както е с повечето лекарства, които изискват рецепта. Но в определени случаи въпреки това могат да се получат странични и нежелателни ефекти при некомпетентен прием на някои суплементи и съчетания от тях. Още по-често те могат и да не нанесат съществени вреди на организма, но при начина, по който се приемат, да не доведат и до съществени подобрения. „Хапче за всичко” не съществува. Както мултиформулите, така и добавките с по-малко съставки следва да се избират и дозират разумно и да се съчетават с правилно хранене и други необходими предпазни и лечебни препоръки. В сложните случаи това е обезателно да става под контрола на един или при нужда – на няколко допълващи се специалиста.

Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info

Титулна снимка автор Andreas & лиценз CC BY-SA 2.0