Най-красивата любовна история, която знам - Edna.bg

Най-красивата любовна история, която знам - Edna.bg

През 60-те години баба ми Радка и дядо ми Симо са били представителна извадка на обществото ни тогава. Тя – шивачка в "Пролетарий", дядо – обущар в "Пролетарий".

Всичко в техния живот е било трудно. Ставането, лягането, ходенето на работа, работата, гледането на децата... Всичко. И двамата идват от Перник в София преди войната. Дядо е пътувал като войник. Гонили са германците до Унгария. Откакто се върнал от фронта въшлив и мръсен, не е пътувал никъде.

В същото време най-далечното място, до което е стигала баба, е било София. От Перник.  Думата "пътуване" за тези хора винаги е имала две значения. Нещо трудно и едва преодолимо, като пътят им към фабриката 4 километра пеша по пътека затрупана със сняг през зимата. Всеки ден. Или като нещо отчайващо далечно и недостижимо, толкова, че няма смисъл да мислиш за него.

Та, през 60-те години във фабриката "Пролетарий" сложили плакат с обявление за екскурзия до Чехословакия, Унгария и ГДР. Всички подминавали...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност