Притчите

Притчите

Когато нищо не ме ползва, се налага сама да си съчинявам. :)

Старата знахарка Марта живееше високо в планината. Далече беше от селото, но като наблизо нямаше друга толкова веща жена, хората биеха пътя до къщата и - кога за съвет, кога за лек. Скоро не беше идвал никой. През дългата зима високи преспи сняг бяха затрупали планинските пътеки. Но от няколко дни ярко слънчице топлеше земята, а капчукът се надпяваше безспир с птиците. Под стопения сняг се подадоха първите плахи стръкчета зелена трева.

- Ще тръгнат скоро овчарите, - говореше си сама бабата, докато шеташе покрай печката. - Е-ех, зажадня ми душата за човешка реч!

Сякаш в отговор на думите и, през прозореца се чуха далечни звънчета.

- Бре! - засмя се Марта. - Че аз съм била истинска магьосница!

И се подаде навън да види какво става.

По баира тичаха две изтървани кози (проклето животно е козата!), а след тях се носеха запъхтени две невръстни дечица. Козите стигнаха до...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност