Всичко, което се случва в страната ни днес, ме навежда на мисълта, че може би България е много повече, от това, за което я мислим. Тя не е само пътища с дупки, високи данъци, безработни хора, бездомни старци и изоставени деца. България е много повече от това. Тя е единство, тя е страна с богато минало и този възрожденски, типично български дух се носи из улиците, всеки ден. Може би съм прекалено млада, за да говоря за политика и за гражданското недоволство, но не съм и малка, за да бъда сляпа за онези дребни неща, които съсипват държавата. Аз може да съм дете, но, когато се огледам, около мен виждам само изнемогващи хора. Мога ли аз самата да имам бъдеще тук или е по-добре, както бях споменала в една друга моя статия, да избягам? Кое е най-доброто решение? Не знам, кой е правилния избор. Но какво друго ни остава, освен да се борим за едно по-добро бъдеще? И не мисля, че гласът на младото общество, трябва да бъде пренебрегван. С общи услия, също като останалите, ние можем да постигнем много. Ще ви дам и доказателство за това. Надявам се поне повечето от вас да помнят студентката от Варна, която преди четири години, загуби живота си по особено жесток начин. Тя бе наръгана с нож повече от 50 пъти. Да, така е, често се срещат психопати, недооценяващи човешкият живот, но този случай не остана незабелязан. Повече от 3000 студенти излязоха на мирно шествие в памет на Радостина с молба за доживотен затвор на нейния убиец. Присъдата бе изпълнена. С този пример искам да почета нейната светла памет, но също така,с този пример исках да припомня на младите хора, че ние не сме безсилни и не сме слепи и глухи, за да не можем да се борим, за нашето бъдеще. Радостина я няма, но нека продължим да градим своя живот и за нея, тъй като нейният беше отнет твърде рано. България е и наш дом и всички знаем, че у дома е най-добре!
Жаклина Цветкова, 16 години, ученичка в ІV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри” град Варна
