„Тодор Живков нарекъл се „човек на народа“, който дерибействаше десетилетия наред над този народ и който малко, глуповато, но хитро, сополиво селянче, успяло от говедарче да се превъплати с помоща на КГБ в акивен борец срещу фашизма и капитализма, без да има и един ден практика, било то като нелегален градски терорист или горски шумкарин, сетне работил в София като началник на Народната Милиция, за да може да обере след 9.19.1944 г. всички заможни българи, разтреляни от него без съд и присъда или изпратени в комунистически лагери на смъртта, добрал се в партийното ръководство на генералния секретар на БКП, кръволока Вълко Червенков, когото катурна с помоща на Никита Хрушков и зае неговото място на първия секретар, а с годините и всички останали ръководни постове в държавата.“
Цитат от книгата на Атанас Панайотов „Кокаин“
Биография
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Син на Маруца и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.
Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1932 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.
През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“.
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София.
От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава „като полунелегален“ в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма в България. През 1954 е определен за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956г.,след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП (Българска комунистическа партия), той оглавява БКП. През 1981 г.длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.
Тодор Живков е народен представител в VI Велико Народно събрание (1946 – 1949) и в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1966), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX (1986 – 1990) Народно събрание.
Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.
През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд „Чавдар“. Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.
От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП – София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.). Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е иваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.). Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2 – 6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г. (на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено.
Държавни постове след 9 септември 1944 г.
От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VІ ВНС и от І до ІХ НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. замества Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.
След 10 ноември 1989 г.
Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.
През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”.
Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.
ЗАВЕЩАНИЕТО
НА ТОДОР ЖИВКОВ
На народа – да не рита, ангария до насита.
На Дража от секс-антуража, за спомен от моето президентство – поне едно министерство.
На зетя – Комитетя.
На дъщерята – Секретариата и палата.
На Владко – престола на татко и един съвет –
за да има дълга служба, да скандира “Вечна дружба”.
А на внуците на Мара – да не слизат от самара,
който дядо им изплете за тях за през вековете.
Да ядат, да пият, сладко за народа да нехаят,
той е свикнал на робия – нека тегли ангария!
Но за дядо си да знаят,
как в тази болна ера, той направи кариера.
Как за три дни в гората, сложи всички на софрата.
Как от селски прост кравар, стана Първи секретар.
С власт могъща обгради ги, Раят земен им дари.
Неизвестен автор от 70-те години. Приписвано на Радой Ралин. Когато бях малък го научих наизуст, защото баща ми и майка ми се страхуваха да го записват на хартия. Декламирах го само на наши доверени гости. Така се пазехме, защото през комунистическия режим за много по-малки провинения прибираха в милицията. През деветдесетте години го записах и тъкмо навреме защото иначе щях да го забравя. Още една народна благодарност към другаря Живков от 1990 г.
Снимков материал ТукВидео:http://www.vbox7.com/search/?offline=1&vbox_q=%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2Из Уикипедия
