Гледката на хиляди, хиляди светли точици, които се издигат в небето, и на други хиляди, хиляди фенери, които плават в реките и изпълват улиците и къщите с тайнствени отблясъци след падането на мрака, е нещо, което със сигурност няма да забравите от Китай. А през последните години – не само от Китай, а и навсякъде другаде, където има достатъчно много китайци.
Фестивалът на китайските фенери (известен като Юан Сяо/ Yuan-Xiao) се провежда на последния ден от празненствата в чест на китайската нова година – или 15-ия ден от първия лунарен месец. Юансяо се наричат и оризовите топчета, които са традиционна за празника храна. Приготвят се от оризово брашно, сусам, сушени плодове, розови листа, захар и орехи и символизират задружност и щастие за семейството.
Неслучайно за толкова много неща в Китай казваме, че са традиционни. Медицината, изкуството, бойните изкуства – по уникален начин нещата успяват да се съхранят почти непокътнати в продължение на хилядолетия в тази част на Азия. Традицията да се пускат хартиени фенери в небето е на повече от 2000 години, а формите и цветовете им са истинско състезание на въображението. И като казах „почти непокътнати“ – днес освен традиционните хартиени-със-свещ-вътре, има и специални фенери с лазерни светлини и специални режими на светене. Обикновено по централните градски площади или край храмовете има изложени стотици фенери, които се състезават за титлата на най-големия красавец.
Повечето китайци написват съкровените си желания върху хартията на фенера и го пускат в небето с надеждата, че ще се сбъднат. А в края на вечерта на много места има и умопомрачителни и слухозаглушителни фойерверки.
