АБСОЛЮТНО | TemaDaily.bg – Темите на деня

11
Добави коментар
dbasharanov
dbasharanov

Добре, да помечтаем като идиоти – това, впрочем, е естественото състояние на българина от 23 години насам. Политиците му говорят като идиоти, а той пък им вярва като завършен идиот.  Но все пак да помечтаем. Откъде ще започне одита си абсолютно Плевнелиев? Може би от притежанията на своя приятел Прокопиев – от „Каолин“ до „Дамяница“? Най-вероятно от там – понеже абсолютната решителност винаги се проява спрямо най-близките . Вярвате ли го? Ами Ник вярва ли го – или пие бира в „Куцото пони“ в Челси и си мисли колко абсолютни са българските политици. Ник отдавна е забравил всичко, ако то изобщо го е интересувало. Просто е закачил на колана си скалпа на още един абсолютен президент – и вече може да се похвали колко ловко е предизвикал абсолютна проверка на всички приватизационни сделки у нас. Може би дори някакъв нов автор, по подобие на Джон Рийд и неговата книга „Десет дни, които разтърсиха света“, вече готви бестселъра „Въпросът на Ник, който разтърси България“.

Трябва да черпя една бира този Ник, много ми е интересен, изглежда, че е носител на нова тенденция в журналистиката. Досега, ако някой ти кажеше думичката „абсолютно“, трябваше веднага да решиш, че този човек лъже. Но явно това правило вече е отпаднало. А може би да е отпаднало само за политици от България. Някой начеващ репортер, който има повече енергия, а и повече наивност от мен, би могъл да проучи дали има и други български политици, които да са използвали думата „абсолютно“, и колко са те? Не се сещам за нито един – имам известни съмнения само за Симеон,

но той си е поначало галантен лъжльо

та не се брои. Макар че, ако някой го беше питал през април 2001 г. дали наистина е възможно за 800 дни да оправи джунглата, наследена от Костов, едва ли щеше да отговори: „Абсолютно“. Дори той, който е известен с вербалната си разпасаност. Обаче сега Плевнелиев ще ревизира криминалната приватизация. Абсолютно. Дори три пъти абсолютно. В Би Би Си сигурно са щастливи. Най-после в България се е появил решителен политик, абсолютно, политик, воден от истинска справедливост, абсолютно, политик, който не забравя и не прощава – абсолютно. Както добре ви е известно, думите се водят една друга, понякога дори и сами се нареждат. И ето къде ме отвеждат две други думи: „забравя“ и „прощава“. Как къде – до ДС (Държавна сигурност), естествено. Абсолютно. Но преди това да ви припомня една история, която покойният чудесен писател Атанас Славов обичаше да разказва.

Тя се случва в Сливен. Един местен фабрикант искал да приучи синчето си на труд и решил да го прати през лятната ваканция в Сливенската митрополия – да пошета там, за да не лентяйства, а и все на нещо можел да се научи. Ваканцията минала, малкият се върнал у дома, обаче чорбаджията го гледа, че нещо се е одрямал. Не мислил много, дигнал се – и при владиката. Казал му какво го мъчи и направо попитал: „Абе, дядо владика, като ви знам какви сте, да не му е посегнал някой, много променен ми се вижда?“ „О, изключено – отвърнал онзи, -бъди спокоен. Обаче все нещо му е допирано!“  Та, като завряка някой за ДС, все за тази история се сещам. Докато Плевнелиев представяше кабинета си, изведнъж – ни в клин, ни в ръкав – патетично рече: „И никой от тях не е свързан с ДС.“ Само пропусна любимата си дума „абсолютно“. И добре че министрите не го слушаха особено внимателно, защото щяха да решат, че това е най-важната им цел, абсолютно. Не да се ориентират в държавните дела – за друго няма да имат време, а да си помислят дали нещо не им е допирано. Абсолютно. Откъде накъде Плевнелиев се сети за ДС, никой няма да може да обясни, дори Ник.

Окован си от всевъзможни дефицити като затворник от Синг-Синг

извършил тежки престъпления, а пък посягаш към най-ненужните думички. Или нещо ти е допирано, или не знаеш какво друго да кажеш. Абсолютно. А Господин Абсолютно би могъл да представи с по няколко думи избраниците си – повечето от тях го заслужаваха, още повече че след една седмица всички ще бъдат разчеквани с по четири коня. А ако за момент се върнем в блаженото състояние на идиоти мечтатели, не би било никак лошо някой да ни каже кои други са били поканени и са отказали. Тази информация би ни дала представа за нравите на публичните ни лица – много повече от всичко друго. Липсваше и още нещо – най-важната част от процедурата, по която би трябвало да се съставя един служебен кабинет. Би било редно президентът да натовари някого сам да си подбере министрите. И щеше да бъде много любопитно да научим какъв би бил изборът на Марин Райков. Но и това ще остане в тъмата на нашата политика, която винаги се прави по една специална рецепта, близка до тази на кьопоолуто.

Иначе всички сте наясно, че министрите са избрани от Бойко, докато е гледал как „Реал“ мачка „Барселона“, с едно изключение. Със сигурност Цветанов е подбрал Владо Пенев, но и това е приемливо, като се знае какъв фен е бившият министър на сериала „Под прикритие“. Но изборът на Райков? Той какъв би бил? Със сигурност щеше да повтори до голяма степен мечтания „програмен кабинет“ на Костов. А ако това беше станало, медиите щяха да бъдат доволни, абсолютно. Ето защо. Костов, както е известно, е собственик, извън другото, и на един гигантски егоцентризъм, в който потъва всичко останало – в тази черна дупка би изчезнала дори самата Вселена. Да иска мандат за два месеца е напълно безсмислено, той винаги е искал всичко. Защо тогава си направи устата – и попълни тото фиша си?

Защото за два месеца, докато ровичка из МС, щеше да се зареди с толкова любопитни неща и главно небивалици, че да захранва собствената си история още 12 години – нещо, с което се занимава и през последните 12 години, откакто падна от власт. И тогава медиите щяха да бъдат щастливи, щеше да бъде щастлив и Ник, и други наивници като него. Дванадесет години щяха да слушат безкрайно много пъти думата „абсолютно“ – най-празната дума в нашите условия, където нищо не е конкретно, нищо не ясно, нищо не е логично, нищо не е завършено. Да се върнем пак при историята за онова чираче, дето все нещо му е било допирано. Плевнелиев даде индулгенция на служебния си кабинет, поне що се отнася до ДС. Хубаво и абсолютно, едновременно.

Обаче буквално тия дни прочетох (в „168 часа“) една трогателна изповед на сина на Георги Заркин, убит зверски през 1977 година от ДС в Пазарджишкия затвор. Тази история е добре известна. Новото е, че близките на страдалеца, както и няколко организации, от доста време упорито настоявали тъкмо президентът Плевнелиев да награди с най-високата държавна награда Заркин, един от десетте официално признати български дисиденти. Но на него все не му оставало време – зает да произнася думата „абсолютно“. Пак да кажа, че нищо не знам за въпросния Ник, но би било хубаво, вместо да задава удобни въпроси, да се заеме да потърси нещо далеч по-важно, а и по-интересно за нас самите:

на какво се дължи вечната обърканост на българските политици

А е очевидно, че най-объркани между тях са любителите на „абсолютното“. Тъкмо по тази причина и клетият Заркин скоро няма да намери покой. И още нещо. В интервюто на Ник, което бе препечатано в „Преса“, срещнах и следния патетичен въпрос към Плевнелиев. Ето го: „Отчаян ли сте от
политиците, за които е по-важна личната изгода, отколкото работата за страната? В България имаше прекалено много такива…?“

Ужас – какъв проникновен въпрос! Плевнелиев обаче не отговаря с любимата си дума „абсолютно“.

 

източник: в. ПРЕСА

Кеворк Кеворкян

Тагове: Росен Плевнелиев Президент абсолютно ревизия Би Би Си служебен кабинет Кеворк Кеворкян