Вакарелски манастир „Света Петка“ се намира на около 2 км южно от село Вакарел и само на около 300 м южно под магистрала Тракия от град София към град Пловдив. Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Петка Българска. Манастирът е разположен на малко хълмче във Вакарелска планина от Ихтиманска Средна гора. И въпреки, че се вижда от магистралата, достъпът до него не е толкова очевиден. С автомобил трябва да се слезе от магистралата в северна посока към селото. След около 650 м (преди надлеза над жп линията) се завива надясно. След около 350 м се минава през железопътен прелез, а след още около 400 м се достига до малко кръстовище вляво, от което се виждат електрическа подстанция и жп гара Вакарел, докъдето може да се стигне и с влак. Пътят към манастира продължава надясно (в южна посока) по добър черен път и след още около 630 м достига до подлез под магистралата, който е и добър ориентир. След него се следва черния път през поляните към хълмчето в югоизточна посока, сред дърветата на което отдалече се белее и манастирският храм. Манастирът е на чудесно погледно място сред стара дъбова гора с вековни дървета, помнещи времената от създаването му, и разкошни полянки.
Според запазени сведения Вакарелски манастир „Света Петка“ е създаден през 1737 г. заедно с възстановяване на селището, опожарено от турските войски в желанието им за мъст след неуспешната австро-турска война. Повод за създаването му е и споменът за пътя на мощите на Света Петка Епиватска (Българска) при пренaсянето им около 200 години по-рано от Белград към Цариград и пренощуването на процесията в околностите край отколешния път. Още тогава на това свято място започнали да се случват чудеса и чудодейни изцеления, заселили се и отшелници. Първоналната сграда на обителта била в малката падина на около 150 м. източно от сегашния храм. Сградата била малка и изцяло вкопана, само покривът се показвал на около метър над земята. Стените били зидани от местната скала леска, която изобилства в района. Селото и съответно обителта са опустошавани още два пъти по турско време, но винаги са се съвземали. За това свидетелства и името на местността около манастира северно от манастира- Пустосела. След второто унищожаване на селището през 1836 г., жителите му се разпръсват в над 20 махали наоколо, и впоследствие се оформят като селца в региона, които съществуват и днес. По същото време в село Вакарел се изгражда и храм „Свети Николай Чудотворец”. Постепенно във всички околни селища се появяват и хубави параклиси, давайки началото на Вакарелска (мала) света гора. Но обединяващо духовно място за региона си остава Вакарелски манастир „Света Петка“. Знае се, че и след Априлското въстание селището е опожарено за трети път, но местен турски бей и фамилията му се застъпили за манастира, запазвайки го от башибозуците, като ги насочили към Панагюрище.
През 1921 г. предприемчиви вакарелци построили сегашната сграда на храма при старото оброчище. Започнали всяка година да се събират на мястото- да се видят, да си направят китно хоро, а младите да си изберат другар в живота. Ставали големи събори, украсявани от хубавите вакарелки, облечени в красивите си носии. Момите носели половин бяло венче на главите си, а омъжените жени (булките) имали цяло венче. Така по-лесно били разпознавани от напетите ергенчета, наконтени с брич и красиво везано елече.
Светата обител процъфтявала до 9 септември 1944 г. След това новата власт прогонила монасите, манастирският кладенец бил затрупан с пръст и камъни, а в храма и сградите на манастира пладнували животни. От храма дори били изкъртени дюшемето и прозорците. В околността се провеждали и военни учения, при които обителта допълнително се разграбвала, а мястото било с ограничен достъп. Запазен е спомен за войник, който отнесъл икона от манастира. По-късно с него започнали да се случват различни житейски нещастия и престанали едва, когато баща му разбрал за иконата и я върнал на обителта. Историята помни и масово запустяване на тогавашното село Вакарел (дори измиране) откъм млади хора. Тогавашната секретарка на местната партийна организация се допитала до баба Ванга по случая. Пророчицата я посъветвала да възстановят манастира, посветен на Света Петка. Мястото започнало да се съвзема, когато съпругата (попадията) на ставрофорен иконом Христо Стоименов от село Вакарел се разболяла тежко и дори не можела да ходи. По съновидение била доведена в запустялата обител да й се четат молитви за здраве. Жената бързо се съвзела и впоследствие дори доживяла до 104 години, а отец Христо още през 1984 г. се заел с обновлението на манастира. Във възстановителни работи със собствен труд активно участва и вакарелецът Борислав Георгиев Иванов (роден на 17.10.1927 г.). Но мястото все стояло затворено, без постоянни обитатели и се е отваряло само на храмовия празник.
От 2009 г. пустеещата обител започва отново да се възражда с много жар и любов, въпреки трудностите и с помощта на местни и приходящи миряни. Странниците, достигнали до святото място се посрещат с усмивка, а под песните на птичките и сред аромата на гора и цветя, могат да научат историята на манастира и околностите му. На изпроводяк често си тръгват със собственоръчно записани молитви с пожелания да се сбъдват.
Към пролетта на 2013 г. Странник видя, че Вакарелски манастир „Света Петка“ се състои от добре поддържан еднокорабен и едноапсиден храм и жилищна постройка, в която с много вкус е подредена малка битова гостна. От северната страна до храма е гробът с оброчен кръст на неизвестен монах (отшелник), обитавал святото място. От входа към манастира до храма се минава край красива цветна градинка. По дърветата са накачени хранилки за птици. Изграден е и малък фотоволтаичен парк за електрифициране на мястото. Благодарение на усилията на игумения Агнеса и с помощта на миряните, за Петковден, 2013г. е изградена ограда на манастира и е прекарана вода от извора при близката чешма „Ангелина“. Манастирският кладенец е разчистен и надграден, през отвора с диаметър 60 см се вижда сухата каменна зидария и водата на около 3 м дълбочина.
На около 400 м в северозападна посока, в подножието на хълма, малко под пътя към манастира, се намира и Свето кладенче (аязмо). Подхранва се от отцеждащата се през корените на околната дъбова гора дъждовна и снежна вода, която се смята за силно лековита най- вече при коремни и кожни проблеми, главоболие и инфекции на очите. Особено енергийна се смята пролетно време, когато цялата природа се възражда към живот. Край кладенчето идват да преспиват хора, имащи нужда от изцеление. В сушаво време кладенчето пресъхва. Случаващите се около манастира и кладенчето чудеса се записват в специална манастирска книга и се помнят и разказват от местните хора.
Празникът на Вакарелски манастир „Света Петка“ се чества на 14 октомври (Петковден).
Въпреки многото свършена работа, светата обител има нужда от още помощ за превръщането й в наистина уютно място: почистване и надграждане на кладенеца, извеждане на вода в чешма на двора, изграждане на навес за подслоняване на посетители, цялостно облагородяване на мястото … Странник призовава всеки, който може, да помогне с парични средства, собствен труд, идеи, доставка на хранителни продукти, както и всякаква друга подкрепа.
Информационна брошура за манастира
В близост до манастира е скрит и Геокеш Вакарелски манастир (GC47YMH).
Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на „Предложение на седмицата“, който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.
Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там – нека и други след вас му се наслаждават!
