Ненадминат футболист и вечен любимец на българите. И в същото време услужлив към силните на деня, без значение кои са. Толкова за Христо Стоичков, а сега за новините, в които и той връхлетя напоследък:
„Футболната легенда Христо Стоичков стана патрон на студентското движение „Орлов мост“, което поиска неговата подкрепа по време на протестите. Камата се съгласи да стане техен гарант при условие, че са безкористни и няма да опетнят името му. Студентите му обещаха, че ще се борят срещу всички политици, които са лъгали гражданите. От движението намекнаха, че е вероятно да участват на предсрочните избори“.
С малки разлики в избора на конкретните думи, българската публика получи новината по този начин. За всички е очевидно, че тази история не е такава, каквато изглежда. Но опитите за доизясняване на картината бяха изключения.
Година след бляскавия успех на националите на Световното първенство в САЩ през 1994 г., българските футболисти продължаваха да побеждават и да бъдат звезди. Тогава телевизията често излъчваше една реклама. Христо Стоичков и Любослав Пенев ловко прескачат вратите на ярко червен кабриолет и се усмихват на камерата. Двамата призоваваха зрителя да се застрахова във ВИС-2.
После Петър Стоянов стана президент, а Христо Стоичков го наричаше „Бат’Петьо“. После го чувахме да казва как се разбира с „гусин Първанов“, след това риташе футбол с Бойко Борисов.
В интерес на истината споменатите – и мутри, и политици, бяха тези, които се натискаха за стоичковата подкрепа. На самата Кама обаче си беше лекотата, с която даряваше подкрепа наляво и надясно.
Най-трайна през годините се оказа близостта му с вносителя на повечето лобистки поправки в парламента, Емил Димитров. Етрополският бизнесмен успя да повлияе като законотворец върху цигарената индустрия, горския сектор, възобновяемите енергийни източници. Прочу се и с това, че играе карти с Бойко Борисов, а правителственият самолет извозва отборчетата на двамата. После за кратко поиска да управлява ЦСКА, отново с името на Стоичков напред.
Напоследък се прочува и с това, че изглежда Бойко Борисов е решил да си спести скандалния му имидж и да не го включи в листите, т.е. да му отнеме депутатския имунитет. Има и други богати хора, които са били близки до Борисов, а сега са му леко сърдити. Наемът на една зала, няколко десетки автобуси и по един сандвич за статистите са смешни разходи за тях.
Има много детайли и въпроси около студентската авантюра на Стоичков, но те бяха спестени на публиката и медиите й сервираха новина-менте.
Менте са и голяма част от другите истории, които ни заливат. Ето например, в последните дни няколко големи телевизии си прехвърлят топката покрай желанието на Веселин Марешки да даде интервю пред полиграф, т.нар. детектор на лъжата. Тази история също е менте и няма връзка с обществения интерес.
А кои са хората, които анонсират поредната „партия на протестите“? Какво са правили преди, кой ги подкрепя, кой финансира? Не, това не е изстрел в тъмното, някои от тях са следствени, но повечето медии предпочитат да не използват ресурса си, за да открият отговорите.
Ами заканите и разкритията на Яне Янев? Проверете в Google и ще се изненадате колко познати са ви били още преди години всички „бомби“, които сега Янев взривява пред публика, а медиите отразяват с охота. И отново единици са тези, които се сещат да припомнят, че този филм вече сме го гледали. Няколко пъти. Стефан Гамизов ли пропуснах? И по-добре.
Така си живеем с ментета. Казваме и показваме нещо, което знаем, че не е точно такова, на каквото иска да изглежда. Публиката също знае. Сигурно сте забелязали, че така както действащите политици не посмяха да отидат при протестиращите, така и нито едно от най-популярните лица от ТВ екрана не рискува с подобна разходка.
