В човешкия организъм се извършва непрекъснати дейност, за която е необходима енергия. Например при всеки удар на сърцето се изхвърля голямо количество кръв. Белите дробове, мускулите и диафрагмата се движат постоянно, стомахът и червата – също.
От друга старана, под влияние на външната температура тялото се охлажда, а е необходимо то да има постоянна температура от около 37 градуса. За всички тези процеси е необходима енергия. Освен това за работата на възрастния, за играта на детето също се изразходва енергия. Колкото е по-тежка извършената работа, толкова енергийната потребност на организма е по-голяма.
Нуждата от енергия е в зависимост още от възрастта, пола, теглото, височината, климата и др. При пълен покой обикновено организмът има нужда от около 30-35 калории на кг./тегло за 24 часа. А при усилена работа калорийната потребност може да се повиши до 60 калории на кг./тегло. Тази енергия се доставя от мазнините и въглехидратите.
Главните източници на мазнини са кравето масло, сланината, лойта и растителните масла.
Мазнините са сложни вещества, които в червата под влияние на фермента липаза и жлъчния сок се разпадат на местни киселини и глицерин, след това се всмукват от стената на червата и в черния дроб отново се свързват в масти. Отлагат се в някои вътрешни органи и главно под кожата под формата на масни депа. Когато обаче се натрупат в голямо количество (както е при затластяването), стават вредни, тъй като се затруднява кръвообращението, изграждат се съдовете, тялото се обезформя.
Ако в организма се внасят прекомерно много белтъци и въглехидрати, може също да се образуват масти и да се стигне до затлъстяване.
Животински мазнини са носители на мастноразтворими витамини А, D и пр.. Доказано бе, че растителните масла, които съдържат ненаситени мастни киселини (линоленова, линолова и др.), имат също витаминни функции и играят ролята на предпазващ фактор при атеросклерозата. Те не съдържат холестерин и са по-подходящи за организма на хората в напреднала възраст.
Освен т. нар. резервни мазнини в организма има и протоплазмени мазнини, както и мастноподобни вещества, които с белтъците образуват комплексно съединение и влизат в строежа на клетъчните мембрани и вътреклетъчните образувания. Те играят огромна биологична роля за проникването на различните хранителни вещества до клетъчната протоплазма.
От физико-химично гледна точка мазнините биват два вида:
а) Твърди мазнини, богати на наситени мастни киселини (стеаринова, палмитинова и др.). Такива мазнини са мой, мас, масло, маргарин.
б) течни мазнини, богати на ненаситени мастни киселини (олеинова, линолова, линоленова, арахидонова). Ненаситените мастни киселини се окисляват и изгарят по-лесно в организма. Богати на ненаситени мастни киселини са царевичното, фъстъченото, слънчогледовото и маслиновото масло. Човешкият организъм се нуждае ежедневно от 20-30 г. растително масло. Необходимо е да се знае, че растителните и други масла се усвояват най-добре под формата на майонези, салати, закуски и пр. Освен това те не трябва да се препържват и прегарят, тъй като се образуват много окислени продукти (полимери), които дразнят лигавицата на храносмилателния тракт и черния дроб.
Животинските мазнини доставят на организма голямо количество витамин A и D, а растителните масла са богати на витамин Е.
От мастноразтворимите вещества най-полезни са фосфатидите (лецитин). Те играят най-важна роля за обмяната на мазните. Освен това предпазват черния дроб от мастно израждане и артериите от натрупаните в тях на атероматозни плаки. Богати на мастноподобни вещества са бобовите храни (соя, леща, боб).
Както в животинските мазнини, така и в почти всички храни от животински произход се съдържа мастноподобното вещество холестерол. То играе много важна роля в организма, тъй като служи за градеж на много хормони в надбъбречните и полови жлези. Освен това е от значение за пренасянето на мазнините и влиза в състава на клетките. Човек се нуждае от около 500 до 600 мг. холестерол. Ако обаче количеството на холестерола в кръвта се увеличи повече, той може да се отложи в артериите и да предизвика атеросклероза. Богати на холестерол храни са преди всичко мозъкът (съдържа до 2000 мг%), сърцето и др. вътрешни органи, както и яйченият жълтък. Последният обаче има и много лецитин, което го прави особено полезна храна. Трябва да се знае, че холестеролът се образува и в човешкият организъм. От друга страна, за да се предпазим от прекомерното му отлагане в артериите, е необходимо да не се преяжда и затлъстява.
– да спортуваме често.
– да не се приемат храни, много богати на холестерол
– да се приемат с храната всеки ден и растителни масла (20-30 г.), като не се ограничават животинските мазнини
– да употребяваме ежедневно в голямо количество зеленчуци и плодове, богати на пектин, целулоза, и витамин С.
