α-липоева киселина, известна също като 1,2-дитиолан-3-пентанова киселина или Тиоктовата киселина e мощен физиологичен антиоксидант. Тя е ко-фактор на пируват-дехидрогеназата, алфа-кетоглутарат-дехидрогеназата и други важни мултиензимни системи. Тази киселина е коензим, необходим за въглехидратния метаболизъм в биохимичните реакции на цикъла на Кребс. Спада към групата на мастните киселини. Разтваря се както във водна, така и в маслена среда, което я прави уникална по своето действие.
Алфа-липоева киселина (LA), или 1,2-дитиолан-3-пентанова киселина, е естествено дитиол съединение синтезирано ензимно в митохондриите от октанова киселина. LA е необходимо кофактор за митохондриални α-кетокиселина дехидрогенази, и по този начин играе критична роля в митохондриалния енергийния метаболизъм. В допълнение към синтез, LA се абсорбира също непокътнат от хранителни източници, и временно се натрупва в много тъкани. Има все повече доказателства, че устно приетата LA не може да се използва като метаболитен кофактор, но вместо това, предизвиква уникален набор от биохимични дейности с потенциал.
АLA е описана като мощен биологичен антиоксидант, детоксикация агент и диабет лекарство; тя е била използвана за подобряване на свързано с възрастта сърдечно-съдови заболявания, когнитивни дефицити и невромускулни, и е замесен като модулатор на различни възпалителни сигнални пътища.
Повечето търговски достъпни АLA добавки са смес от R, и S енантиомери, въпроси за преференциално поемане на един изомер спрямо друга са възникнали. В едно проучване, доброволците са били дадени 600 мг на R, S-LA, и плазмените концентрации на R-LA са 40-50% по-високи от S-LA , последната от които беше очевидно по-бързо се изчиства от R-LA . Тези резултати предполагат, че R-енантиомер ще бъде най-подходящата форма за предоставяне като орални добавки; обаче, S-LA в рацемична смес може да предотврати полимеризацията на R-LA и по този начин да се подобри цялостната бионаличност. Тя все още не е установено дали R-LA, сол му форма, или рацемична смес би било най-добре да се използва в бъдещи клинични проучвания.
Киселината се синтезира в човешкия организъм под формата на дихидролипоева киселина в недостатъчни количества. Двете киселини могат да преминават една в друга, притежавайки едни и същи свойства. Абсорбира се в малкия интестин и през порталната вена се дистрибутира във всички части на тялото включително и в мозъчните структури. При човека тиоктовата (алфа-липоевата) киселина се резорбира бързо след перорален прием. В резултат на бързо тъканно разпределение, плазменият й полуживот е приблизително 25 минути.
За какво се използва Алфа липоева киселина
Алфа липоева киселина спомага за усвояването и рециклирането на другите антиоксиданти като витамин С, витамин Е, бета каротин, коензим Q10. Тя предпазва клетъчната мембрана от вредното въздействие на свободните радикали. Подпомага превръщането на въглехидратите в енергия, като първо захарите се превръщат впируват, първата стъпка в превръщането на глюкозата в енергия. Изследванията показват, че изгарянето на глюкозата е една от индикациите за използване на алфа липоева киселина при диабет тип 2 и неговите усложнения (катаракта, ретинопатия, кардиомиопатия, невропатия). Човешкото тяло може да я произвежда, но в незначителни количества. Тя може да бъде добавяна и от храната (картофи, мая, черен дроб, червено месо) или като хранителна добавка.
Здравословни ползи от прием на Алфа липоева киселина
Алфа липоевата киселина е най-мощният клетъчен регенератор, енергизиращ човешкия организъм като цяло. Тази своя функция изпълнява само при оптимални концентрации. При по-ниски такива се включва само в процесите на горене и освобождаване на енергия.
Участва в метаболните процеси на протеини, аминокиселини, въглехидрати и мазнини, изпълнявайки ролята на коензим на метаболитните ензими. Така тя стимулира процесите на горене на ниво митохондрия на клетката и повишава нивото на освободената енергия в организма, под формата на АТР (аденозин трифосфат).
Като антиоксидант неутрализира свободните радикали, както в клетката, така и извън нея, поради двойната си разтворимост. Свойствата й са толкова силни, че много хора я наричат „универсалния антиоксидант“.
Повишава нивото на дипептида Глутатион, съществено значим фактор за гликолизата на въглехидратите.
Алфа липоевата киселина притежава свойствата и функциите на В-комплекс витамините, без да бъде причислявана към тях.
Участва в процесите на превръщане на глюкозата в гликоген, потенцирайки едновременно неговата резорбция и тази на креатина в мускулните клетки. По този начин мускулите работят на максимален режим.
Има благоприятен ефект при стареене, сърдечно-съдови заболявания, рак, чернодробни, намира приложение при Паркинсоновата болест и Алцхаймер.
Алфа липоевата киселина може да бъде причислена към групата на едни от най-мощните детоксиканти, поради това, че е сяросъдържащо съединение и се свързва с желязото, живака, кадмий и други тежки метали, в следствие уникалната си структура. Всички тези функции обуславят поддържане на оптимални концентрации на Алфа липоева киселина, тъй като с нарастване на възрастта те значимо намаляват в организма, а набавянето й с храната е недостатъчно.
До 300мг/ ден , когато няма наличие на диабет, до 600мг/ ден при диебет тип 2. Да се избягва приема на алкохол с Алфа липоева киселина. В случаи на предозиране могат да се появят гадене, повръщане и главоболие.
Странични ефекти от прием на Алфа липоева киселина
Описани са единични случаи на стомашно-чревни симптоми като: гадене, повръщане, стомашни и чревни болки и диария. Могат да се появат единични случаи на алергични реакции като: кожен обрив, уртикария и сърбеж. Поради подобреното усвояване на глюкоза, може да се наблюдава спад в нивото на кръвната захар. Наблюдавани са подобни на хипогликемия симптоми като: световъртеж, изпотяване, главоболие и променена зрителна перцепция.
Типични хранителни източници на АLA са месо, сърце, бъбрек и черен дроб, и в по-малка степен, плодове и зеленчуци
