Вълкът единак :: Великият ден

Вълкът единак :: Великият ден

Подсвиркваше си и размахваше кривака. Беше му леко на душата. Овцете вървяха към поляната където щеше да прекарат заедно няколко часа. Кучетата, два големи песа които можеха да се справят с десет вълка на веднъж обикаляха наостряйки уши от време на време. Всичко бе спокойно. Към обяда щеше да ги заведе до една поляна до рекичката за да напои животните и до вечерта щяха да останат там.  Полянката раззеленила се заради наскоро настъпилата пролет привличаше животните с свежият си мирис. Зимата си бе отишла и това бе първото излизане на животните. Те нямаха търпение да се порадват на свежа храна и неволно ускориха ход. Понечи да ги спре но се отказа и се затича заедно с големите кучета зад тях. Полянката бе оградена почти отвсякъде с гора. Въпреки това дивите животни не идваха тук. Беше твърде близо до селото. Чу се сладкият звук от хрупането на трева. Наведе се и откъсна едно стръкче див чесън захапвайки го. Наистина бе сочно и вкусно. Кучетата като обучени копои застанаха от ляво и...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност