Автор: Д-р Боряна Алексиева
Али се роди в най-топлия ден през 2006. Градусите бяха повече от 40. Когато я видях за първи път знаех, че това е моето най-голямо щастие, най-мила радост, малка принцеса, която аз ще обожавам.
Като човек с медицинско образование, много преди да родя бях се поинтересувала за възможностите за взимане и съхраняване на стволови клетки от пъпна връв. Истината е, че преди седем години не беше нито съвсем ясно нито мястото и начина на съхранение, нито произхода на фирмите, които осъществяваха услугата, но аз имах желанието да го направя.
Историята може би щеше да е много простичка и стандартна, но седмица преди да родя Али, се случи много неприятен инцидент, който промени не само живота ни, но и всички други планирани дейности, включително и организирането на взимане на стволови клетки от пъпна връв. Всичко, което исках е детето, което нося да се роди живо и здраво, аз да оцелея и да се възстановя въпреки стреса, да продължа напред и да отгледам първородната си дъщеря както трябва.
Във времето след раждането на дъщеря ми бях позабравила за идеята стволови клетки, но естеството на работата ми ме свърза с доста медицински специалисти, от които научих, че има нови възможности за взимане и съхраняване на мезенхимни стволови клетки от млечни зъби. Признавам си, никога не бях чувала. Нямаше никаква гласност по тази тематика, в интернет информацията беше незадоволителна. Попаднах в сайта на стоматологичния център на Д-р Алексиев и си казах, че не само съвпадението във фамилните ни имена, но и синтезираната информация относно млечните зъбки, като източник на стволови клетки е поднесена в подходящ формат.
Въпреки, че Али беше загубила вече две млечни зъбчета, към момента в който реших, че е правилно да се възползвам от услугата за взимане и съхраняване на стволови клетки от млечни зъбчета, след разговори със специалистите се установи, че следващите клатещи зъбки са също много подходящи.
Али като малка интелигентна дама също активно участваше в процеса. Присъстваше с мен на срещите на които допълнително се запознахме с процедурата и детайлите по съхраняването на стволовите клетки. Обясних й, колко е важно да имаме такава възможност, не само защото животът предлага изненади от всякакво естество, но и защото като порасне самата тя би могла да реши да се възползва от стволовите клетки.
Ентусиазирани, в един много дъждовен ден, извадихме две млечни зъбчета, от които резултатът беше повече от задоволителен. Като родител, считам, че когато има възможности в настоящия ни век, те трябва да бъдат използвани. Както казах на дъщеря си – „твоето малко зъбче ще ни помогне за по-спокойно бъдеще“.
Статията е предоставена от:
Снимки: David Castillo Dominici, David Castillo FreeDigitalPhotos.net
