А иначе да се ходи на планина е хубаво

А иначе да се ходи на планина е хубаво

Вчера се качих на Витоша. Само по себе си това не е кой знае какъв подвиг, нали, хората се качват на Монблан, на Еверест, на Килиманджаро, само че това тука е София, а не Швейцария или Тибет.

В София и на трамвай петица да се качиш си изисква спортна злоба и желязна воля, а за Витоша направо си трябва предварителна подготовка при психолог. Защото планината може и да ви изглежда отсреща, но това се оказва подла зрителна измама и оптичен мираж, който може да откаже и най-благоразположения турист от повторен опит.

Първо. Излизането от София отнема два часа. С кола, с автобус, със скейтборд – два часа. За да избегнете задръстванията, е най-добре да станете с кокошките и да потеглите не по-късно от 8 без петнайсет, иначе си гарантирате милиони скъсани нервни окончания, които няма да се върнат никога - ако ще да си опънете вигвам на Копитото и да съзерцавате града оттам доживот.

Тръгването в 11 часа обещава, че ще бъдете на пътя след Бояна два часа по-късно -...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност