.
Понякога мислим, че е възможно да научим децата на едно или друго единствено чрез многократно повтаряне. Но децата се учат от нас дори когато се занимават с нещо свое и мислим, че не забелязват нищо около себе си. Те просто възпроизвеждат действията на родителите си
Чуваме родители да повтарят ядосано: „Колко пъти ти казах да не правиш така?!“. Детето обаче упорито повтаря една и съща грешка. Причината за това се крие в нашите собствени действия, които детето възпроизвежда почти несъзнателно. В статията, „Грешките които правим като родители“ обясних как негативните ни комади само подтикват детето към съответното негативно действие. Например, при командата, „Не блъскай вратата!“, единствената представа която даваме на детето е картината на блъскане на вратата. Децата нямат необходимото рационално ниво за да осмислят тази команда както възрастните, те автоматически са водени от образа породен в съзнанието им. С други думи, проблема не е в детето, а в неправилното послание.
За никого не е тайна, че детето повтаря действията на възрастните, докато играе на майка и дъщеря или на училище. С други думи, наблюдавайки неговата игра, може да се определи какви са взаимоотношенията между родителите, как те се отнасят към детето, какво прави възпитателят или учителят. Ето защо трябва да внимаваме какво е собственото ни отношение понеже детето може да възпроизведе нашите действия до най-малките подробности. Ако детето ни постоянно се сърди за всичко, трябва да погледнем себе си, дали ние не му се сърдим за всичко. Ако детето отговаря с обидни думи, може би ние сме използвали такива към него или във взаимоотношенията с другите, които то наблюдава.
По тази причина, колкото и да сте повтаряли на детето негативни команди, само сте му давали негативни представи, които то буквално е следвало. То никога няма да изпълни вашите указания, ако вие не ги спазвате стриктно и му ги казвате с положители команди. Много е просто! Вместо ядосаното „Не тръшвай вратата“, просто кажете с любов и уважение, „Миличко, затвори вратата внимателно“. Дайте на детето директна картина и представа за това което искате да направи. Винаги думите ви трябва да са с любов и да не нараняват достойнството на детето. Така и то ще се научи да се отнася уважително към вас. В допълнение детето ще чувства гордост да изпълни вашата команда осъзнавайки, че това ви носи радост. Ето един пример, че децата възпроизвеждат действията на родителите си. Малко дете удря приятелчето си и взима играчката му, идва майката и шляпва сина си с думите, „Колко пъти съм ти казвала да не удряш другите така“. Очевидно е, че собственият пример е най-добрият начин за обучение на децата. Но внимавайте в какви действия и отношение ги обучавате с примера си.
На въпроса защо са направили това, всички деца отговориха еднакво: „Моите родители правят така!“. Например, ако подреждате и чистите много прилежно, вашето дете ще направи същото в своята игра, прибирайки ненужните играчки. Имайте предвид, че децата чувстват кога ние вярваме в тях и кога очакваме да не изпълнят казаното от нас. Чувството за доверие ще ги накара да го изпълнят, защото е въпрос на лично доствойнство, а недоверието ги кара да вървят напук. Подробности за тази игра ще дам в друга статия.
