Румяна Стоянова ни е изпратила прекрасен пътепис за Кремиковския Манастир. От сърце и благодарим за включването. Скоро ще публикуваме и втория пътеписа (за Лакатнишки скали), който Руми ни е изпратила.
Ако искате да участвате в конкурса, може да ни изпратите вашите разходки под форма на пътеписи, фотописи или видео материали на адрес – [email protected]. Очакваме ви!
В трудни времена живеем, но когато се обръщаме към природата, по-леко можем да устоим на житейските бури.
Една – лесно постижима и много приятна разходка е тази до Кремиковския манастир – грижливо закътан в южните поли на Стара планина – местността Градище.
Ценя, уважавам и се прекланям пред човешкото творение – „манастир”. Свързвам светостта на подобно място със заобикалящата Природа – смайваща с красота,величие и неподправеност. Манастирите са строени на непристъпни и необичайни – невероятно красиви места. Респектира ме и вярата на вярващите. И особено по време на икономическа криза – връзката на едни с Бога, на други като мен – с Природата, е много важна за съхраняване на Човешкия дух.
Инцидентно неделно хрумване ме доведе тук. Бях провокирана от слънчевото време и разбира се – неизменната туристическа тръпка. Красив планински път : можеш да пропътуваш с кола,можеш да се раздвижиш и пеша. А обителта е природно защитена ,така че даже кремиковският вятър от металургичния исполин е заобикалял. Приятно е,че има къде да седнеш, да вдъхнеш от свежестта на природата. И да усетиш историята, която тук прелива и неусетно ни връща в годините на Второто Българско царство, откогато датира манастира.
Грижливи ръце са реставрирали старата църква, носеща името на „Св.Георги Победоносец”.
Силно впечатляващи са стенописите от далечните средни векове.
През 14 в. е разрушен от османците, но век по-късно е възстановен от Радивой – софийски първенец, който в памет на починалите си деца / през чумната епидемия / Теодор и Драгана дарява средства. /сн.8/ Както всички български манастири и Кремиковският е давал убежище на възрожденци и революционери. Жилищните сгради, които са на повече от два века са реновирани.
Новата църква „Покров Богородичен” е на около 100-ина години. В нея се съхраняват манастирските реликви : средновековното Кремиковско евангелие от 15 в., триптих от 16 в., дървен иконостас от 17 в.
Всичко е поддържано, чисто и вдъхновяващо. Панорамната гледка е разкошна. В края на 90-те години на 19в. даже Великият Вазов се е възхитил на невероятно зареждащата природна красота около Кремиковския манастир.
Запалвам свещичка – с оптимизъм за предстоящето. Хармонията тук между духовност, природа, история е пълна.
Дайте оценка на пътеписа:
(140 гласа, средно: 4,51 от 5)
Loading …
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
