На 4 май ще отбележим 70 години от рождението на митичния футболист Георги Аспарухов – Гунди. През последния половин век със сигурност е написано всичко за краткия земен път на невероятния човек и атлет. Но всички винаги са се питали, какъв би бил Гунди ако сега бе сред нас.
Искате ли да не гадаем отговора на тази загатка? Няма смисъл. Нека ореолът и харизмата на гения с кожена топка в краката да си остане непокварени.
Със сигурност Аспарухов обаче би се опитал да направи българския футбол по-човечен. А колко много сега ни липсва именно тази човещина, няма я добротата, няма ги джентълмените, за жалост вече ги няма и истинските бойци на зеления терен. Няма ги онези, заради които стадионите се пръскаха по шевовете. Да сте чули днес някой да предлага агне или прасе за билет на футболен мач? Как ли пък не…
Нека Гунди да си остане синоним на романтиката в големия футбол. Пример за кавалерство и достойнство. За притежание на чувство за чест и дълг към родина, към клубната фланелка, към противника. Той остана в социалистическа България, а можеше да стане богат гражданин на Западна Европа. Дали с италиански, или испански паспорт. Каквито бяха звездите на унгарския футбол, макар в тяхната история да има нещо различно, зловещо.
Гунди ни трябва, за да напомня, че футболният свят има и своята красота. Една мъжествена красота, която дава сила на хлапетата в сблъсъка с житейските несгоди.
И още нещо – нека да престанем повече със сравненията. Гунди е един и неповторим. Ала трябва да знаем неговата история, която може да помогне на българския футбол да излезе от блатото.
Поклон!
Александър Гигов
