бимбилик, мечкини уши, белладона, бясно биле, вълча череша, голямо биле, див тютюн, развалниче, разгнка, отровно биле, помамница, рибарско биле, старо биле, черна отрова, велебиле
Семейство Картофови – Solanaceae
Разпространение. Расте спонтанно в северна и южна Европа. В България се среща рядко, предимно по северните склонове на Стара планина, в Родопите, Средна гора и Рила, в подлеса на буковите гори, из сечища, храсталаци, покрай пътя в заветни и разсветлени места от 300 до 1600 м надморска височина. Може да расте на сянка (в дълбока гориста местност), полусянка или на слънце. Лудото биле предпочита влажна почва.
Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото е зеленикавокафяво, сочно, разклонено само в горната част, с почти хоризонтално разперени клонки, високо до 2 метра. Има късо и дебело коренище, с едри разклонени корени, цилиндрични, отвън жълтеникавокафяви, отвътре бял, с гладък брашнен лом. Листата са тъмно зелени, с дръжка, елипсовидни до яйцевидни, целокрайни, към върха заострени. По главното стъбло са разположени последователно, а на клонките – по два срещуположно, като единият лист винаги е много по-малък от другия. Цветовете са наведени, с дълги дръжки, кафяво-виолетови, разположени в пазвите на листата, чашката е 5-делна, 5-делно тръбесто венче разширено към горния край, 5 тичинки. Плодовете са сочна ягода, черновиолетови, наподобяващи черешау с многобройни плоски и черни семена. Цъфти през май – август, плодоноси през юли – ноември.
Използваема част. Използват се листата и корените. Събират се 2-3 годишни корени в ранна есен след узряване на плодовете. Листата се събират по време на цъфтежа (юли-август). Видът е под специален режим на опазване и ползване съгласно Закона за лечебните растения. Всяка година се определят допустимите за стопанско ползване количества и райони.
Химичен състав. Съдържа алкалоидите атропин, хиосциамин, беладонин, скополамин, беладонин, дъбилни вещества, кумарин, пектини, и др.
Действие и приложение. Лудото биле е отровна, да не се използва в домашни условия и само под надзора на квалифициран лекар. Има дълга история на употреба като лекарство с широка гама от приложения. Ускорява сърдечния ритъм, за облекчаване на чревни колики, язва, камъни в жлъчката и бъбреците, силно потоотделяне, спазми и задух, магарешка кашлица, нощно напикаване, хемороиди, използва се като антидот при отравяне с гъби и морфин. Коренът е най-активната част на растението. Екстракт от растението се използва като капки за очи, спомагат за по-лесно се извърши очни операции. Използва се за направата на хомеопатично лекарство. Народния лечител Иван Раев е прилагал винен екстракт от корените за лечение на Паркинсоновата болест, известно като „българско лечение“.
Начин на употреба. Само по лекарско предписание!
Внимание! Не се употребява в домашни условия! Само по лекарско предписание! Цялото растение и особено коренът, е силно отровно. Дори при работа с растението, може да доведе до проблеми, ако кожата има ожулвания. Да не се употребява при глаукома, хипертрофия на простатата, общо изтощение. Растението е особено опасно за децата, тъй като плодът изглежда привлекателен и има сладък вкус. Токсините са концентрирани в узрели плодове. Описани са случаи на тежки отравяния при изяждане на 3 плодчета и на смъртни случаи от 4–5 плодчета. Симптоми при отравяне с лудо биле: зачервена и гореща кожа, подуване на гърлото, суха лигавица, съпроводена от жажда, температура, разширяване на зениците, смущения на зрението, безпокойство, конвулсии, изтощение, засягане на централната нервна система с възбуда, халюцинация, делир и хипотермия, смърт в резултат на задушаване. В случаи на отравяне незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, промивка на стомаха, очистително и клизма.
