За да стигна до персоналния си избор трябва да мина през персоналното си начало.
Интересувам се от политика от 1989г., винаги са ме интересували обществените проблеми и винаги съм следял процесите отблизо. Дали заради спецификата на моето поколение – разтегнато от безгрижното социалистическо детство, през посткомунистческо юношество, та до подменена европейска реалност в почти зрялата ми възраст или заради собствения ми генезис интересът ми към политиката е факт.
Получих избирателни права през Март 1997г., малко след зимата на Жан Виденов, на първите избори, в които гласувах беше важно за мен да мотивирам вота си. Знаех, че протестите които свалиха правителството на БСП от власт са исторически важни, но знаех че изборът е съдбовен – гласувах за това България да се откъсне от съветско-азиатската безпътица, гласувах за това България да има своята истинка европейска и демократична преспектива. Най-подир гласувах за СДС. защото вярвах, че реформираната от Иван Костов партия е в състояние да реформира и страната.
През 2001г. гласувах за това България да продължи своя европейски устрем.
През 2005г. гласувах за това в парламента да присъства еворпейски политически гарант.
През 2007г. станах член на ДСБ ден след най-тежката загуба на партията с единствената мисъл моето физическо присъствие да покаже на хората в тази общност, че не са сами, че са важни за България и си струва да ги има.
На парламентарните избори през 2009г. гласувах за това европейската демократична преспектива да не бъде убита от бесния, маскиран популизъм, за това общността от която съм част да оцелее под натиска мафията – политическа и икономическа.
Винаги съм се стремял да приемам интереса си към политиката като кауза и съм успявал без особени трудности. Гледал съм на политическите лидери като носители на кауза и така се предпазвах от персонални разочарования.
На изборите за 42-то Обикновено народно събрание ще гласувам отново за моята кауза ще гласувам, за това България да не се конкурира с Албания и Македония по ниски доходи и нациоализация, а да бъде уважавана средно голяма европейска държава. Ще гласувам за ДСБ, защото знам, че ДСБ означава реформи, равенство пред закона и европейски правила.
Но този път ще гласувам и персонално за г-н Радан Кънев.
Не само защото е от ДСБ, а защото е Радан Кънев. Оставам настрана фкта, че Радан е потомствен политик, зам. председател на ДСБ, дясната ръка на Костов и тн… Ще гласувам за Радан, защото с очите си видях и оцених, че това е единствения политик, който не е загубил огледалото за обратно виждане умее не просто да слуша хората, но и да ги чува. В степен, че от съвсем случаен разговор между много хора може да извлече най-ценното и буквално за минути да го обърне в политическа теза. Ще гласувам за Радан, защото е готов да се срещне на практика със всеки, да чува критика дори и злобна и дори да пътува стотици километри да за се види само с един единствен човек. Ще гласувам за Радан, защото е едниствения варненски политик, които и като публицист и като политик не се страхува да говори за язвата ТИМ. Ще гласувам за Радан и защото, когато неговите връстници избягаха от ДСБ, той не се скри обиколи страна и се срещаше и с отчаяни и с ядосани хора.
Радан Кънев е политикът, който търси обществото, но липсата на политическа зрялост му пречи да го назове – млад, има опит в професията си, изминал е път в партията си от доброволец до зам. председател, отворен като човек, почтен, разумен и ненатрапчив….
Да, гласувайки персонално рискувам да се разочаровам персонално. Но съм готов да взема този товар на гърба си. 🙂
