Урокът на Боби Бубомразеца

Урокът на Боби Бубомразеца

– Боби? Боби? Къде си? Къде ли е пък сега? Боби? Благовест? Всъщност Боби седеше в задната градина и се разхождаше, без да обърне внимание на майка си Милена. Беше зает да гледа една давеща се мравка. Тя плуваше в малка локвичка от вчерашния дъждец. Беше му много забавно. Подаваше й една пръчица и веднага я дърпаше. Първоначално мравката се хващаше на номера му, но после се отказа. – А, ето къде си! Защо не се обаждаш? Но какво си направил с дрехите си? Боби бе наистина раздърпано облечен. Косата му беше „грижливо“ сплъстена, лицето му – черно от калта, в която си играеше, блузата му и панталоните бяха раздърпани, скъсани, оцапани… Обувките… всъщност нямаше обувки, обикновено ходеше бос. – А, къде са ти обувките? Бяха нови. Знаеш, че днес ще идва леля ти Марина! Какво ще каже, като те види така? – притесни се майка му. – Сигурно ще каже, че „съм много лошо момче, а Бог не обича лошите момчета“! Винаги ми го казва. – отговори без страх той. – Да, защото си лошо момче....
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност