Кризата на българското въображение

Кризата на българското въображение

(филмът „Джулай”, защо не ми хареса, но защо има смисъл да се гледат български филми)

Понеже много дълго време чувам за "възхода на българското кино", за "бляскавите успехи на българските кинотворци в чужбина", най-накрая преодолях вродения си страх, подтиснах поривите на културна паника, затворих в дъното на съзнанието си най-скептичната част от мен, която е злорада, ехидна и хейтърски и реших да дам шанс на един нов български филм да ме завладее. Изборът ми беше филмът "Джулай" на режисьора Кирил Станков. Дори направих още една крачка в борбата със себе си - изгледах трейлъра на филма, но си забраних да чета критики и мнения за него, за да мога, невинен като младенец, да разбера върху себе си какъв е този емблематичен възход на нашето кино.

Сюжетът на филма не е чак толкова лош. Три жени се събират в компания и тръгват на път към морето. Едната е емигрантка, която се е върнала от чужбина, другата е алкохоличка, която се държи като мъж, а третата е невинна девойка,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност