Стряскащи са данните, че около половин милион българки страдат от миоматозна матка или иначе казано, от доброкачествени туморни образувания. Това, което успокоява пациентките с подобна диагноза е, че миомата е най-често срещаното доброкачествено образувание, което не се превръща в злокачествено. И все пак е достатъчно опасно, за да влоши начина ви на живот.
На семинар за журналисти с тема „Нови възможности за лечение на миома на матката“водещи специалисти у нас конкретизираха проблема, внесоха яснота по отношение на необходимостта от операция и кога е възможно алтернативно, неинвазивно лечение.
На информационния семинар, който се проведе в Луковит, лектори бяха доц. д-р Никола Василев – началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология на ВМА, д-р Иван Костов – изпълнителен директор на ПСАГБАЛ „Света София“, д-р Красимир Недялков – началник отделение „Първа гинекология“ на ПСАГБАЛ „Света София“, д-р Мажена Панова – началник отделение „Патологична бременност“ на ПСАГБАЛ „Света София“ и Ивайло Василев, магистър-фармацевт, представител на фармацевтичната компания „Гедеон Рихтер“.
Специалистите представиха актуална информация за диагностиката, разпространението и лечението на миома на матката.
В България средно 30% от жените в репродуктивна възраст (близо 500 000 жени) страдат от миоматозна матка. Фибромиомите на матката (познати и като миоми, лейомиоми) засягат между 20 и 25% от жените в репродуктивна възраст (25-49 години). Около 80% от случаите протичат без изявени симптоми, като най-сигурният начин да бъдете диагностицирани рано е профилактичният преглед при гинеколог.
Лечението на миоматозната матка е задължително, тъй като тази диагноза най-често се явява причина за стерилитет. Поради това, че се деформира маточната кухина и не може да се износи нормална бременност, миомите са и водеща причина за спонтанни аборти.
Симптомите:
Маточните фиброзни тумори са свързани с различни симптоми, в зависимост от техния брой и разположение в матката. Обичайно те са: обилна менструация, кървене между двата цикъла, анемия в резултат на кръвозагубата, дисменорея (болезнен цикъл), болки в таза, често уриниране, безплодие, болки при полов контакт.
Лечението:
Доц. д-р Никола Василев поясни на семинара, че хистеректомия или иначе казано премахване на матката се налага само в спешни случаи или планово, когато това се налага, заради твърде големи размери на миомните възли или когато те влошават изключително много начина на живот на жената.
Когато обаче миомите не са много на брой, с относително малки размери, е задължително тяхното редовно проследяване. Алтернативните начини на лечение на миомите са няколко:
Хирургичните начини са чрез термоаблация – „сваряване“ на миомата с лазер или електрически ток, както и чрез замразяване с температурно повлияване на миомните възли.
Нехирургичните начини, но отново инвазивни са с инжектиране на медикаменти вътре във възела, чрез запушване на кръвоносните съдове или чрез термоаблация с ултразвук.
Съвременните неинвазивни начини на лечение, които доц. д-р Василев определи са чрез класическо хормонално лечение, с аналози на хормони, произвеждани в централната нервна система или чрез улипристал ацетат, който предлага нова алтернатива чрез 3-месечен прием на лекарството през устата. С този препарат се овладява обилното кръвотечение, намалява се размера на миомата и помага този положителен резултат да се задържи поне 6 месеца. Позитивното влияние на новия препарат е, че въздейства директно върху матката, докато при аналозите на хормони влияят върху централната нервна система, която от своя страна въздейства на матката. Но този процес е значително по-вреден за организма на жената, тъй като засяга няколко важни части в организма – мозък, хипоталамус и хипофиза.
Средната цена на аналозите на хормони, с които може да се проведе лечението: 1 инжекция за месеца струва около 280 лева, ако лечението е 3 месеца цената ще е към 800-900 лева.
Ако се лекува пациентката с препарат с улипристал ацетат, който е във вид на хапчета за орална употреба, по 1 хапче на ден, опаковката излиза около 400 лева или 1200 лева може да е целият курс на лечение.
Лечението чрез медикаменти винаги спира менструацията, а резултатите се наблюдават до 6 месеца от започване на лечението.
Д-р Красимир Недялков определи кога миомите са за оперативно лечение: когато са по-големи от 5-6 сантиметра, предизвикват обилно кръвотечение или водят до стерилитет.
Той развенча и друг мит, битуващ сред повечето пациентки, че миомите понякога изсъхват от само себе си. Лекарят дори сподели, че никога в практиката си не е срещал подобен случай. А при тези дами, при които евентуално се наблюдава т. нар. „изсъхване“ най-вероятно са във възрастовата група 50-60 години и е налице менопауза.
