Lentinula edodes (Berk. Pegler)
Ядлива
Лечебната гъба шийтаке по правило е средно голяма по размер, но се срещат и доста едри екземпляри. Шапката й, достигаща до 25 см в диаметър, като млада е повече или по-малко дъговидно извита, със силно подвит навътре и обрамчен с фини остатъци от първоначалното покривало ръб, в зряла възраст е почти плоска, понякога с вълнообразно нагънат ръб, на цвят кафява до тъмнокафява, а в последния стадий – светлокафява. Кожицата на шапката е покрита с много едри и по-светли от основата мъхнати люспици, които въпреки климатичните влияния се запазват частично до самия край. Пластинките са прираснали към пънчето, доста гъсти и тесни, на цвят белезникави, при нараняване покафеняват. Пънчето е централно или странично разположено, твърдо, също покрито с гъсти власинки, които със застаряването се стопяват до едри гранулки. Месото е бяло, плътно, с приятен аромат и вкус. Споровият прах е бял.
Гъбата расте на големи колонии върху мъртва или умираща дървесина, включително върху трески от сеч. Най-добре се развива върху пънове на кестен, дъб, бук, но също така се среща и на дървета като черница и орех. Родината на шийтакето е Източна Азия, където според легендите се отглежда поне от хиляда години. В съвремието гъбата е пренесена за култивиране в двете Америки и Европа и вече е констатирано „бягството” й от фермите към природата. В България засега не е намирана в диво състояние, вероятно защото все още се отглежда рядко. Иначе по света шийтакето е най-култивираната гъба след печурката. Причините се крият в достъпната технология, „азиатския акцент” във вкуса й и нейното медицинско значение.
Лечебните свойства на гъбата са научно доказани и впечатляващи. Тя има противотуморно и имуностимулиращо действие, което се дължи на съединението лентинан и на някои други полизахариди в нея. Противопоставя се ефикасно на вирусите, включително на причинителя на СПИН. Използва се също като антибактериално и противопаразитно средство. Прочиства черния дроб и намалява холестерола в кръвта.
