Вълкът единак :: Бяла сянка

Вълкът единак :: Бяла сянка

Откакто освободи момичето свирещо на цигулка до входа на блока бяха изминали няколко месеца. Бяха го кръстили Светеца, заради рисунката на мотора му. Никой не идваше при него, нито той търсеше, кой да освободи, нещата просто се случваха. Отиваше на автобусната спирка и сядаше до майка с дете Казваше и няколко думи. Насърчаваше я с потупване. Усмихваше се на хлапето до нея и светлината изпълваше и двамата. А сенките на грижите се отласкваха от нея. Когато освободеше  някой, никога не се налагаше да го прави пак. Този човек ставаше носител на положителна енергия. Друг път отиваше в парка и сядаше до възрастен мъж и подхващаше разговор с него. Накрая го тупваше по рамото и погледът на човека се изпълваше с живот. Това, което правеше го изпълваше отвсякъде. Постепенно се понесоха легенди за него. Като така изникна и името му. Той винаги вървеше с мотора и спираше до човека на който щеше да помогне. Винаги усмихнат.

Подкара мотора. Той изрева доволно и се понесе напред. Бе...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност