ПЪЛЕН НЕДЕЛЕН АЙЛЯК | Чекпойнт – заведения, барове, ресторанти

2
Добави коментар
checkpoint
checkpoint

На морето съм, насила ме накараха да дойда… да работя, насила ще си тръгна… с кран. Приятелите ме наричат Фенси, майка ми Филипе, а баба – „щи изям бузите“, вече не съм на пет бе бабо, иди й обясни, обаче все още ми дава по 20 кинта за всеки рожден ден… обичам я мойта баба, фен е, основно на „Дързост и красота“, гоблените и ракията…

От уикенда остават броени часове, а аз съм размазан на дивана, като хлебарка на теракота. Пуснал съм  музичка, лайквам разни готини странички във фейса, Пинци пържи картофи, Човека отиде до магазина за бира. Пълен айляк! По традиция неделята я оставяме за релакс и да си разкажем какво сме правили петък и събота…нищо че всички сме били там и сме участвали, важно ни е… за колективното мислене.

Беше разбиващо – партита, купон до зори, мацки с цайси, без цайси, с бански, без бански, текила, бира, мoхито, уиски, после пак текила… нечовешки микс. Има защо неделята да е за отмора… на морето обаче и махмурлукът е някак по-поносим, то фактически махмурлук няма, щото си приятно пиян цяло лято… ще го мислиш като се прибереш в София.

Последно си спомням как поркаме на плажа, Пинци се прави на акула и хапе баджаците на девойките, Човека събира миди за майка му, а аз си клатя джапанката в очакване нещо да се случи… Е случи се… „Здравейте дами, да ви почерпя по едно…“ Нататък малко бели петна и леко несвързани видения – дрънкат чаши, слушаме рап и спасяваме салфетки, ядем някакви палачинки, после ги драйфаме… а бе явно не е за помнене…

Ей така ще си мине неделята – бира, пържени картофи и приятели, а през седмицата няколко смени в Кондора да събера кинти и да чекна следващите партита.