Тонкинез | Забавления за малки и големи | Безплатни блогове от Log.bg

8
Добави коментар
mygodlike
mygodlike

Тонкинез
30 Май 2009 / 09:52  |  Автор: zabava  | 

 | Категория:

Любопитно

,
Хоби и развлечения

 | Рубрики:
Животни

Ето една красива и сравнително непозната порода котки. Интересното при нея е това, че сред котилата невинаги се “появяват” истински екземпляри със стандартен вид. Когато и двамата родители са типични представители на породата тонкинез, едва половината от новородените котета носят нейните класически данни. Именно по тази причина, някои феноложки организации в Англия засега не я признават. Тонкинската котка е представител на единствената порода, чиято родина е Канада! А името й идва от названието на Тонкския залив, чийто води мият бреговете на Китай и Виетнам. Животните имат характерна разкошна космена покривка, оцветена в меки, красиви тонове. Котката тонкинез е възприела всички най – добри черти на породите, които са участвали в нейната селекция. В началото на 60 – те години след кръстосване на сиамска котка, тип сийл пойнт (тюленова) и черна бирманска късокосместа котка, се появили първите представители на новата порода. По това време на някои селекционери им се струвало, че сиамските котки, представяни на изложбите, изглеждат твърде “стилизирани” и префинени за обикновените почитатели на котките. И наистина, типичните представители на сиамската порода като че имат доста “измъчен” и непривлекателен вид…Един от селекционерите в Канада решил да създаде порода, които да съчетава всички качества, привличащи хорските погледи у всяка порода. На него му се струвало, че котката тонкинез (особено екземплярите на цветни петна и със сини очи) ще привлекат любителите, които искат да отглеждат сиамска котка с по – старомодна външност.Именно тази цел преследвал цели 10 години селекционерът, който притежавал и зоомагазин в Ню Йорк. Своите котки той наричал “златни” сиамки и първоначално това название се разпространило. Едва по – късно се появило днешното име на породата – тонкинска (тонкинез). За първи път тези котки получили право от Канадското общество на любителите на котки да участват в съревнования през 1965г, а 7 години по – късно и в САЩ официалните организации започнали да допускат тонкинската котка на своите изложби. Днес породата е регистрирана във всички американски клубове, но не се допускат някои разцветки и рисунъци. А в Англия само една организация признава представителите на тонкинската порода, със стандарт, включващ само типичното оцветяване за бирманската късокосместа котка. В другите страни все още предстои да се преценяват качествата на тези красиви котки.По характер тонкинската котка е жизнена и ласкава – това умно животно очарова във всяко отношение – тя е ярка индивидуалност и притежава любопитството, характерно за сиамските котки. Котката тонкинез не обича самотата – опитните стопани на тези животни ги събират заедно, когато им се налага да отсъстват за по – дълго време от дома. Има и нещо друго – когато човек реши да живее с тонкинската котка, трябва да вземе мерки да “отреже” всички пътища за бягство, защото това създание е винаги готово да се измъкне на свобода. Както споменахме, котките тонкинез са игриви, любвеобилни и се отличават с добро здраве и дълголетие.Разновидности

В някои феноложки организации се допускат за участие в изложби много варианти с различно оцветяване (напр. “сиамски” тип на петна със сини очи или бирманска късокосместа с равен цвят и златисти очи), но котките тонкинез се допускат за участие в изложби в САЩ само в следните 5 вариации (и с раевн тон, и с петна по тялото):

1. Синя “норкова” (от норка, воден пор) – тя има меко космено покритие с цвят, който варира от синкав до синьо – сив. Петната по тялото на котката са сиво – синкави, а носната гъба и възглавничките на лапите имат също синкав цвят.

2. “Норкова” шампан – котките от този вариант имат мека козина, която е оцветена от тъмножълто до кремаво, с кафеникави петна. Носната гъба и възглавничките на лапите са оцветени в светлокафяво.

3. Златиста “норкова” – нейното космено покритие е златисто – кремаво, като се предпочита прасковеният тон. Ако по тялото има петна, те са оцветени в светло, до червено – кафеникаво. Носната гъба на тези котки и възглавничките са оцветени в ярко розово.

4. Платинена “норкова” – тази чудесна котка се отличава с бледо оцветяване на тялото в сребристо – сиви тонове, с по – топли оттенъци. При наличието на петна, те са сребристо – сиви, а носната гъба и възглавничките на лапите са оцветени в лилаво – розово.

5. Естествена “норка” – косменото покритие на тази тонкинска котка е светло – кафяво, а допълнителните петна са тъмнокафяви. Носните гъби и възглавничките на лапите при този вариант са също тъмнокафяви.

Общо описание

Уникалната тонкинска котка на вид е нещо средно между сиамската и бирманската късокосместа котка – в идеалния вариант тялото нито е ниско, нито е много стройно и слабо. То е със средни размери идобра мускулатура. Коремът на котката е плътен, мускулест и твърд. Главата на тонкинската котка е леко удължена, с клиновидна форма, с високопоставени плоски скули. Муцуната на котката тонкинез е с еднаква дължина и ширина, леко срязана надолу. Възглавничките на мустаците се отделят леко, а носът е с леко подчертана седловина на нивото на очите. Забелязва се лека гърбица от края на носа към стопа и от стопа към челото. Носната гъба по цвят хармонира с общата окрска на косменото покритие.

Тонкинската котка има характерни бадемови очи, леко косо поставени. Много характерна черта на породата е поразителният цвят на очите – от синьо – зелен до светъл цвят “бреза” – най – добре той се забелязва на естествена светлина. Този цвят се е появил в резултат на кръстосване между сиамски котки със сини очи и бирмански котки със златисто оцветяване на очите. Ушите са средни по размер, покрити с много къса козина – те са широки в основата си и имат закръглени краища. Разположени са високо на главата и са раздалечени.

Крайниците на тонкинската котка са стройни и изящни, с добра пропорция към тялото. Лапите по – скоро са овални, отколкото кръгли, а цветът на възглавничките им хармонира с общата окраска на тялото. Дългато опашка се снижава към земята, а краят й не трябва да се пречупва. Блестящото космено покритие, което може да е с къс или полудълъг косъмм е много тънко и копринено, като плътно приляга към тялото. При възрастните животни основният цвят на косменото покритие обикновено е “сочен”, равен и без петна, с повече светли оттенъци на корема и на гърдите. За котките тонкинез е характерен яркият контраст между общата окраска и петната, които с възрастта могат да потъмнеят. Особено гъсти са те по муцуната, по ушите, на лапите и опашката.

Грижите за тонкинската котка свеждат до периодичното разчесване на косменото покритие с гребен за отстраняване на мъртвите косми и четка с гумени зъби. Полезно е да се глади косменото покритие с влажна гюдерия – това помага за доброто състояние на външния вид на тонкинската котка.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари!