Бракът по сметка който спаси Монако

9
Добави коментар
borsi
borsi

Сватбата на принц Рение III с актрисата Грейс Кели е на 18 април 1956 г.

На частната, гражданска церемония на 18-ти, присъстват само от около 80 гости. На 19 април на 1956 в катедралата Катедралата “Сен Никола“ има и още една църковна церемония. На нея присъстват 1100 гости и 1600 журналисти. Вечерта има пищен прием и банкет в залата на Операта, като между двете събития е предвидена и среща на младата принцеса с жителите на княжество Монако – около 20 000 които почти до един излизат за да се запознаят с новата си принцеса. Въпреки, че в романтичните представи принцът се жени за актрисата от САЩ по любов, това не е съвсем вярно. 

Двамата се запознават докато Грейс Кели е с делегацията от САЩ на филмовия фестивал в Кан през април 1955 г. Докато е там, е поканена да участва във фотосесия в Двореца в Монако с принц Рение III, суверенът на княжеството. След прибирането си в САЩ двамата си пишат, като вероятно стимул за това е подготвяното участие на Грейс в роля на принцеса, за нов филм. През декември Рение отива в Америка на пътуване, официално определено като една обиколка на страната, но истината е, че той вече активно си търси съпруга и то не му върши работа коя да е принцеса или благородничка от Европа, каквито с лопата да се ринат. На него му трябва съпруга не само представителна, но най-вече с пари. Три дни след като се срещат в САЩ и актрисата го е представила официално на семейството си, принцът прави предложение за брак.

Още преди годежа е договорено всичко от зестрата до условията, а вероятно и рекламната кампания. Рение III прави добър избор да се ожени за актрисата, която отива в Монако със зестра от $ 2 милиона, което в днешни пари е около $ 17 509 000. На фона на днешното богатство на княжеството, това е смешна сума (колкото една горе-долу прилична яхта), но тогава е била спасителна. Княжеството е в труден период, не се знае дали ще оцелее въобще като държава и дали няма да бъде погълнато от Франция. То е полу-фалирало, семейство Грималди е с огромни дългове, като всичко (дори дворецът) е ипотекирано. Безработицата в княжеството е в огромни проценти, сред населението има комунистически брожения, а казино-бизнесът е съсипан от Втората Световна Война и левия завой в политиката на Франция които секва потока от клиенти към казиното.

Бракът е огромна PR кампания както за княжеството, което привлича множество туристи и внимание към Монако, така голяма реклама за MGM (Metro-Goldwyn-Mayer) и Paramount Pictures чиито протеже е Кели. Бившите работодатели на Грейс и техните рекламни експерти запретват сериозно ръкави. Бракът е обявен за “Сватбата на века“ и скоро това заглавие обикаля не само медиите в САЩ, но и тези в цял свят. Въпреки, че е милионерска дъщеря (малка и незначителна подробност за повечето консуматори които не се заравят в детайлите), за населението по света, бракът изглежда като една сбъдната нова приказка за Пепеляшка. От друга страна, за семейството Кели този съюз е възможност за социален напредък. Джон Кели бащата на булката, строителен предприемач, истински Self-made man, бивш боксьор, бивш олимпийски шампион по гребане, син на беден ирландски емигрант и наричан “обикновен зидар“ (логото на компанията му е “Зидарии Кели“) от зложелателите, не жали средства. Булката Грейс Кели пристига с огромно количество багаж (80 куфара) и бижута на борда на луксозен лайнер в 1-ва класа. Роклята за сватбата е украсена със стотици перли и е направена от дизайнерката на Metro-Goldwyn-Mayer, а младоженците се возат в Rolls-Royce. Сред гостите е пълно с милионери, кинозвезди и благородници; Аристотел Онасис, Кари Грант, Дейвид Нивън и съпругата му, Глория Суонсън, Ава Гарднър, Ага Хан III, Глория Гинес, лейди Даян Купър, Луиз дьо Вилморин и още един куп знаменитости с титли и без титли. Франк Синатра също е поканен, но не идва.

Едно от условията, наложени от принца на Грейс Кели преди брака е, че тя трябва да си направи медицински тестове, за да докажат своята плодовитост. За да не си помисли някои, че това е някаква азиатско-африканска прищявка на Рение III, това е политически въпрос. Сългасно договор с Франция, ако принцът няма мъжки наследник – княжеството автоматично се присъединява към Франция.

Противно на всички очаквания на висшето общество, Грейс Кели е щастлива в брака си и е готова за принцеса. Справя се повече от добре в това отношение, като заслугата за изглаждане на отношенията между Рение III и готовия се да окупира малкото княжество Шарл дьо Гол (