“ЧУДЕСАТА В ХРАМА” :: Рилският манастир и чудесата на Иван Рилски

13
Добави коментар
skycycle
skycycle

Тази година ще се навършат 1063 години от успението на  преп. Свети Иван Рилски Чудотворец, покровител на българския народ. Въпреки изминалите стотици години години, за свръхестествената сила на най-великия светец по земите ни се носят легенди и до днес. Мощите на светеца пустинник, близо десет века изправят на крака хроми, куци и сакати. Слепи проглеждат, глухи започват да чуват, недъгави изведнъж се изправят. Десетки жития свидетелстват за големите и преславни чудеса на на Свети Иван Рилски.

Първите свидетелства за тях са  описани от Георги Скилица, назначен от император Мануил I Комнин /1143-1180/ за управител на Средец  – сега София.
Самият Скилица е бил пред прага на смъртта. Но след като се измива със светена вода, с която са били обляни мощите на преподобния, напълно оздравява. Скоро образованият византиец става пряк свидетел на подобно изцерение и на своя покровител. През 1173 г. Мануил Комнин посещава Средец. По време на престоя му се появява болка в ръката и силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Намазан е с клей от кандилото над гроба на светеца и се изправя на крака.
По време на разследването си Скилица попада на уникално житие, сътворено в народната памет. В него се разказва как в последния миг от живота на светеца /денят е 18 август 946 г./ при смъртния му одър се явява Св. Йоан Богослов, за да му съобщи, че заради богоугодния му подвиг Господ му е приготвил венец и го вика при себе си. Отнякъде прелита бяла пчела, влиза в устата му и отшелникът започва да “лети духом по въздуха като орел из горите, като златогърдест гълъб.
На всички ние  известно, че във фолклора бялата пчела е символ на добрия ангел-хранител. Духовните чеда оплакват своя наставник цели 40 дни, а тялото му благоухае и изглежда съвсем непроменено. Отецът сякаш е заспал. Поклонници откъде ли не се стичат, за да видят това свръхестествено явление.

През 1183 г. на цариградския престол се възкачва Андроник I Комнин. Унгарският крал Бела III по това време в съюз със сърби напада Византия и навлиза дълбоко в земите й. Завладява Белград, Ниш и София. Като знае за чудотворната сила на мощите, крал Бела ги открадва от Средец и ги занася в унгарския град Остригон, днешен Естергон. За тях чува и остригонският архиепископ. Отказал да повярва в мощта им и тутакси  –  „получил немота на езика”, разказват свидетели от онова време. Разбрал за причината, духовникът се освестил навреме. На лист хартия описва прегрешението си. Католикът коленичи пред ковчега на Свети Иван и на “часа му се развързва езикът”. Унгарският крал  обхванат от ужас и с велика почит, връща мощите в Средец.
Чудотворствата на светеца не отминават и император Михаил Комнин I. В края на ХII в. той лекува стари травми в минералните бани на София. Попада в църква, където са изложени мощите на Св. Иван наред с мощите на още десетина светци от балканските страни. Най-голяма сила обаче излъчват нетленните останки на пустинника. Комнин остава изумен от добитата в миг свръхенергия. Това го подтиква да се раздели с най-ценното, съпътствало победоносните му походи – военна икона с мощехранителница от 32-ма светци. Уникатът днес се намира в манастирската църква.
В новата българска столица Търново мощите на светеца престояват близо два века и половина. Съхраняват се в малка църквица под Трапезица. Когато башибозуците опожаряват храма, останките на преп. Иван пострадали най-много. Със застъпничеството на царица Мария, съпруга на великия самовластен емир Мурад, нетленностите потеглят към последният им пристан –  Светата рилска обител.

Пътешествието на монасите, пренасяли сакрала, се превръща в истинско изпитание. Братята се чудят как да преминат буйната и придошла река Росита, когато от ковчега се разнася благоуханен дим. Ароматът изпълва цялата околност. Монасите не усещат как преминават реката и стигат чак до подножието на Рила. Тук ги очакват техните събратя воглаве с игумена. Вместо да бъдат уморени от предългия поход, чернодрешковците започват да тичат със скъпоценния си товар “по-силно от бързите елени и от летежа на орлите, окрилени от бързоходната лекост на божествения дух”, пише Владимир Граматик в своята “Рилска повест” /1469/.
По времето на султан Махмуд през 1821 г. турски низами със свирепа чета от Дупница се настаняват в манастира, подочули за несметните богатства в него. Решили да изколят монасите и да плячкосат всичко. Докато отдъхват преди набега, им се явява духът на свети Иван и ги заплашва, че ще ги накаже страшно за пъкления им план. Сащисаните османлии набързо се изнизват и дори дават акъл на монасите да почитат своя покровител, докато са живи.
Легенда разказва, че приживе бъдещият светец е бил посечен от разбойници. Затова остава сакат с единия си крак.
Именно затова столетия след смъртта си пустинникът се явява като дпризрак с патерица.
През Балканската война Чудотворецът покровителства българските войници. Старец с бяла брада, с издигнат кръст и с патерица в ръка повежда често нашите войни напред, точно когато загубвали сили, смелост и кураж да отбраняват позициите си.
В по-нови времена хроникьори също описват случаи на изцеление. Книжнината се къта в манастирската библиотека. Там може да се прочете как свети Иван изцерява един болен от сърце /1938/, страдащи от дифтерит, менингит, туберкулоза, нервни разстройства /1939-1940/. С пръст от гроба на пустинника пък завинаги се сбогуват болни от рак на стомаха, от глухота, екземи.

По-ново време

“Няколко пъти засичах Ванга да застава пред чудотворната икона на Пресвета Богородица “Осеновица” и тази с мощите на 32-та светци, разположени в левия ъгъл на манастирската църква. Пророчицата знаеше откъде и как да се зарежда, тя “виждаше” най-силните енергийни места”, спомня сиуредникът на музея към Светата рилска обител Димитър Кръстев.
Служещата в храма – леля Мария разказа за последното чудо, на което е била свидетел:
   “Дядо от Силистра доведе в края на август внучето си, пет-шестгодишно русо хлапенце. Само то му останало, клетото. Родителите му загинали при катастрофа. Детето също било в колата при фаталния инцидент. Макар и потрошено, то оживяло, но останало инвалид. Водили го къде ли не. Домиля ми, като видях невръстния страдалец – не може да си стъпи на крачетата. Поставиха го пред мощите на свети Иван. Престоя безмълвно близо час. И изведнъж – о-оо, чудо! Момченцето започна да пристъпя, но залита. След това взе да щръпука леко-леко и о, боже Господи, проходи, милото” –  бърше сълзи в ръкава на престилката си леля Мария.

Историите от ново време са много, докоснете се до частица от тях.

  Шизофреник се сбогува с раздвоението на личността си, след като 40 дни заспива с ромона на река Друшлявица. Старица от Силиконовата долина, повалена от коксартроза, захвърли патерици край „провиралото“, гроба на пустинника. Болен от левкемия се прибира в родния Нагазаки с чиста кръвна картина. Той пък е целунал стъклото, под което се пазят мощите на отшелника, и е кътал памучето по-добре от зениците на очите си. Калифорнийски пубер се сбогува с болния си вид. Родил се е с болестта на Даун. Азиатец от Сеул, обвързан с Буда, напира да влезе в християнското лоно. Кореец дал последните си спестявания, за да се докосне до обителта. Когато се прибрал у дома си, неговата жена ударила джакпота от лотарията.

Бившият банкер

Сякаш се намираш в чистилището. Когато дойдох за първи път в манастира, бях на жесток предел, нещо от рода на границата между небесните висини и ада“, казва бившият банкер Майкъл Йънг от Ню Йорк. Профукал хиляди долари за психотерапевта си. Почти насила е тикнат зад решетките на психиатрична клиника. В една от ремисиите попада в Рилския манастир. Сънародниците му се настаняват в шикозни апартаменти. Той предпочита тясна манастирска килия независимо от мизерните условия в нея. Първата нощ не мигва. Разговаря си с вечно течащата вода – символ на живота, и с камъните, с които се бори стихията – неизбежните според него бариери в човешкото битие. Става преди изгрев слънце. Още преди „чернокапците“ да са се отправили към сутрешната си молитва. Измива лицето си в седемте чешми. И сякаш проглежда за нов живот. „Носих със себе си касетофонче „Сони“. Два часа записвах песента на тази омайна вълшебница. Когато се прибрах, 40 вечери заспивах под ромона й. На 41-вата сутрин се събудих напълно здрав.

Майкъл разказва, че дузина негови приятели направили презапис. После го тиражирали сред близки и познати.

Нов свят в очите на бивш вече олигофрен

13-годишният Алекзандър от Вашингтон е дамгосан от болестта на Даун. Според капацитетите – неизлечимо страдание, до гроб. Довеждат момчето до една от мощехранителниците, смятана за „тест за праведност“. Тя е с наклон 45 градуса. Карат момчето да постави монета в горния й край. 10-те цента се залепват като с лепило. Стародавен божи знак, че човек няма грехове. След това го развежда из няколко потайни места. Връща го на сащисаните родители съвсем здраво и читаво. Доскорошното олигофренче изрича на чист български: „Благодаря ти, майко!“ После се хвърля разплакано в обятията на тези, които са му дали живот.

Анонимно дарение пристига наскоро в манастира. Подозренията падат върху поклонник от Сеул. Кореецът споделил с един от монасите, че дал последните си спестявания, за да се докосне до българската светиня. Прибрал се гол като пушка, но още на аерогарата възлюбената му съпруга го награбила като в първа младост и се похвалила, че докато той харчел последните си пари, тя ударила джакпота.

„Чудеса тук стават всеки божи ден. Можем ли да ги запомним всичките. Свикнахме с тях, както с бобената чорбичка, която игуменът ни отпуска за всеки обяд“, обясняват чистачки от близки села.

Основан през X в. (началото му е положено от свети Иван Рилски), многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван, Рилският манастир е придобил сегашния си облик към средата на миналото столетие. Той е най-голямата и най-почитаната българска обител.

 

Местоположение

 

Братството се намира на 120 км южно от София, сред ухайните иглолистни гори на  Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула (1334 г.) и  сребърни куполи на главната църква.

Днес

Основан през X в. (началото му е положено от свети Иван Рилски), многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван, Рилският манастир е придобил сегашния си облик към средата на миналото столетие. Той е най-голямата и най-почитаната българска обител.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула (1334 г.) и  сребърни куполи на главната църква.