Текстът съдържа спойлъри*, които може и да не ви се понравят, ако решите да гледате филма!
Пиша тази рецензия с ясното съзнание, че българският хейтър чака и се надява да се удовлетвори дневната му животоспасяваща доза. От симпатия и любов към книгите, донякъде ще задоволя апетитa му, но не съвсем. “ Пърси Джаксън: Морето на чудовищата“ е най-обикновен летен филм с ефекти и тук-там някоя смешка, който уви не изпълни очакванията да е по-добър от предшественика си. Явно този път продуцентите от Фокс не са имали пари за Шон Бийн. По-лошото е, че си личи.
Малко отклонение за книгите
Кой е Пърси Джаксън? Отварям тези скоби за незапознатите с поредицата. “Пърси Джаксън и Боговете на Олимп” е фентъзи поредица от тексасеца Рик Риърдън. В наши дни съществуват полубогове – деца на oлимпийците от древна Елада. А Олимп се е преместил в небето над Емпайър Стейт Билдинг. Пърси е син Посейдон (владетел на океаните) и бива натопен, че е откраднал мълнията на самия Зевс. За да предотвратят война между боговете, Пърси и приятелите му се впускат в шеметно приключение да открият мълнията и да спасят Олимп, респективно и целия свят. Зад този добре скроен план стои не друг, а запратеният в Тартар титан и господар на времето – Кронос. Оттук насетне следва сага от пет книги, която разказва за конфликта между титани и богове с техните пионки.
Поредицата става популярна благодарение най-вече на скритите символи, които бъркат на подсъзнателно ниво и ни обещават „рип офф“ на Хари Потър. Тоест Хари е чернокос и тъмноок, Пърси – също; символът на Потър е мълния, символът на Джаксън в първата книга също е мълния. В крайна сметка поредицата спечелва милиони почитатели.
През 2010 Крис Кълъмбъс прави филм по книгата. В главната роля е Логан Лерман (“Предимствата да бъдеш аутсайдер”, “Тримата Мускетари”). Сценаристът е някой си Craig Titley, който прави свободен преразказ по книгата, на който би завидял и самиятПитър Джаксън. Рик Рърдън не е във възторг от екранизацията. „Крадецът на мълнии“, първата книга от поредицата и едноименният филм, не се приема чак толкова добре от феновете. Изглежда, че няма да има втори филм, но някак си лентата успява да спечели вниманието на хора, а кариерата на Лермън тръгва рязко нагоре.
В този ред на мисли ще си призная, че навремето доста подцених първия филм. Въпреки фундаменталните разлики с книгата, филмът успя да създаде усещане за забавно приключение и да поднесе на зрителите вълнуващ обрат. „Морето на чудовищата“ започва с обещаваш апломб, но с течение на екранното време, емоционалният заряд рязко спада, на зрителя престава да му пука за съдбата и перипетиите, през които минават персонажите, а финалът е урок за това как не бива да се адаптира една книга в сценарий…
По същество за „Морето на чудовищата“- вторият филм от поредицата
Ах, как ми се иска да си поговорим малко за сценария. Но за това „бижу” на сценаристиката по-късно. „Морето на чудовищата“ започва повече от прилично. Логан Лермън отново е синът на Посейдеон – Пърси Джаксън и пак губи в игрите на лагер „нечистокръвен“ (лагер от хижи, където живеят децата на боговете) от вечния си опонент Клариса, дъщерята на Арес, изиграна от привлекателната Левън Рамбин. Иначе животът в лагера си е по-старому. Анабет (Александа Дадарио) този път, за успокоение на книжните нърдове, е руса. Гроувър е все така забавен, а Дионис се бори с алкохолната си зависимост. На всичкото отгоре Пърси се сдобива и с брат – циклопът Тайсън. Всичко това е поднесено на зрителя с приятен МТВ стил, клипов монтаж, музика и процент добри смешки.
Спокойствието на лагера бива нарушено, когато неочаквано защитните му прегради биват преодолени и нахлуват Колхидските бикове (същите разкъсали Язон, ако се не лъжа; в света на Пърси Джаксън те са гигантски автоматони). Биковете правят лагера на пух и прах, а Пърси, Клариса и компания успяват да ги спрат с риск за живота си. Тук е редно да отчета факта, че 3D-то във филма е адекватно и си личи, че са вложени доста пари в това, но бюджетът явно не е правилно използван, защото добрите ефекти контрастират с бутафорния и пластмасов реквизит, който е използван във филма.
Зад разрухата на лагера стои не друг, а самият Люк Кастелан (Джейк Ейбъл – „Свръхестествено”, „Аз съм номер 4”), антагонистът от първия филм, син Хермес и приемник на Кронос, който събира войска от герои и чудовища срещу боговете. Той е отровил дървото на Талия (дъщеря на Зевс, която е загинала преди години и се е превърнала в Ела, която пази с енергията си лагера) и е на път да върне от Тартара нарязания на парчета Кронос. За да спасят рая на боговете, Пърси и приятелите му трябва да намерят легендарното Златно руно. Задачата им ще ги отведе в Бермудския триъгълник – морето на чудовищата, което понастоящем се намира там. А приключението им неминуемо ще ги срещне с огорчения от боговете Люк (поразително напомнящ Анакин Скайокър), който е готов да продаде душата си на Кронос в името на отмъщението.
Този път фабулата в интерпретацията е изключително близка до първоизточника – книгите. Това е първият голям филм на режисьора Тор Фройдентал, който се е постарал да не остави след себе си купчина димящ тор. Филмът е заснет зрелищно, на моменти лентата блести с прекрасни емоционални сцени (молитвите, които Пърси отправя към Посейдон; прекрасното морско конче, което отвежда персонажите до кораба Андромеда и т.н.). Целият инфо дъмп с древната вражда между богове и титани е поднесена с оригинална анимация, вместо излишни ефекти. И от всичко това можеше да излезе много по-добър филм, ако не беше…
Сценарият
Сценаристът и продуцентът на сикуъла трябва да бъдат хвърлени в Тартара, заради това, което са направили с финала. Метафорично. Разбира се, един сценарий никога не може да бъде преразказ на една книга.
Ако се абстрахираме от книгите на Риърдън, всъщност ще видим един най-обикновен детски фентъзи филм. Типичната холивудска структура е спазена, диалогът разполага с доста смешни моменти (уви, повечето ще бъдат схванати само от хора, които са чели книгите). Сценарист на лентата е Марк Гугенхайм, известен основно с опита си в телевизионните сериали (Arrow). Демонстрира опит в това, което прави и изглежда, че най-малкото е знаел накъде да движи действието. Логически сценарият е адекватен на книгата (ура!). Мотивацията на Люк е същата. Пърси, подобно на него, също изпитва съмнение в надеждността на боговете, които са изоставили децата си. Но…
Атмосферата я няма никаква. Авторите не са взели почти нищо от духа на приключенските романи на Риърдън. Те просто са направили една рутинна адаптация, с която да изкарат летен хит.
Някои биха разкритикували актьорската игра, защото същите тези актьори, сме ги виждали в доста по-силни роли, но в защита на децата е редно да се отбележи, че правят това, което им позволява един сценарий на ниво детски филм. Това, което правеше приключението забавно и би помогнало много на сценария, са постоянните караници между Анабет и Пърси. Те обаче напълно отсъстват, цялото напрежение е при Пърси и Клариса, която де факто отсъства от половината филм.
Едно от най-интригуващите звена в книгата беше портретирането на древногръцки богове и всичките им слабости в един модерен и материален свят. Донякъде това е запазено във филма чрез образа на Хермес (Нейтън Филиън – „Касъл“, „Серенити“), който е пратеникът на боговете, понастоящем изобретател на интернета. Хермес се появява за доста кратко помагайки на героите, и тук филмът можеше да стане страхотен, ако наместо иронизиращи смешки по адрес на ТВ кариерата на актьора, сценаристът бе задълбочил конфликта между него и падението на сина му Люк, който е трагичен персонаж, а не просто праволинеен злодей, както са го направили във филма. Разбира се, този герой повече не се появява и потенциалът за още един добър конфликт отива там, където се очакваше – на кино.
So, Kronos, maybe!?
Както казах по-горе в ревюто, на моменти филмът става някак си равен, емоционалният заряд пада и нито Лерман, нито чарът на Дадарио и Левън успяват да спасят положението. Това нямаше да е така, ако авторите бяха уловили повече от духа на книгата. Но филмът си има собствена душа и това, разбира се, не е никак лошо.
Финалът…
Това, което Риърдън изграждаше като напрежение в пет книги, авторите на „Морето на чудовищата” го свършиха в един филм. Време е за големия спойлър. На финала Люк отмъква от нашите златното руно и съживява един от Балрозите на Моргот в Мория… пардон титанът Кронос, който нахлува на Земята и за благодарност изяжда верния си слуга. С огромна мъка и божествена сила дадена от баща му, Пърси успява да победи Кронос, а в последствие със силата на руното да съживи Талия.
Естествено, авторите са си оставили малка вратичка с помощта на груба сюжетна грешка (нов спойлър: убивайки Кронос, нашите най-безотговорно оставят саркофага му на острова, без да се погрижат да го унищожат) и пророчеството за гибелта на Олимп, което, въпреки всичко остава валидно.
В крайна сметка
На кого ще се хареса филма? Отивайки на прожекцията непредубеден и без никакви очаквания, ще заявя, че всъщност лентата е доста приятна за гледане. Все пак е нещо, пред огромното количество боклуци, които ни се сервираха като фантастични филми пред 80те и 90те. Но ако сте твърди фенове на поредицата на Рик Риърдън и сте очаквали по-добър филм от първия, е много вероятно да се разочаровате. Аз, като любител на книгите, не останах с горчив вкус от повечето моменти във филма, но като зрител и професионалист, бих искал да видя как ще продължи историята на филм .
В крайна сметка, абстрахирайки се от книгите, „Пърси Джаксън: Морето на чудовищата“ е един нелош тийн филм, който демонстрира доста повече от „Здрач“, но, уви, е далеч от бокс офиса му…
VN:F [1.9.22_1171]
