Магданозени кюфтенца за смела любов

7
Добави коментар
chuime
chuime

Аз любовта много я разбирам. Още отдалеч като я видя, и ми става ясно, че наоколо има загазили!

Защото една Любов трябва да граничи със себеотрицание и да бъде храбра! Ама като ви казвам храбра, значи да е безразсъдна и неуморна! Като тази на нашата гордост – комшията Пешо от горния етаж. Пешо всяка нощ разпъва пружините на матрака с благоверната. Засичала съм – минимум 90 минути. А наоколо лежат будни в леглата си комшиите, и в хор се провикват: „Давай, Пешо, давааааайййййй!”, да свърши, че да спят… Ама Пешо кара по неколко тека. Иначе Гинчето, жената на Пешо, прави невероятни магданозени кюфтенца – да си оближеш пръстите… Сигурно е от тях, обаче 90минути скърцане по три тека на нощ си е много и за най-невероятните магданозени кюфтенца с бял сос (рецептичката на Гинчето после, нали).

Това е то себеотрицание. Само един може да се мери с Пешо по храброст, и това е съседът ми от 6-ия етаж! Леко схванат, дребен и смутен, русоляв младеж на видима възраст 22-36 години… абе до към 38 преко сили. Иначе не мога много да ви опиша физиономията му, щото като го видя, обикновено е забил нос в обувките си, взима по две стъпала наведнъж, промърморва: „Доърен” и отнася със себе си поразяващия аромат на „Черен Деним”.

Та… Ставам си аз бодро тази пролетна неделна утрин и като всяка такава разсеяно си зяпам през прозореца природата, докато чакам да ми се сготви кафенцето: птичките, пчеличките, цветенцата и 14-те спретнати бабки, седнали на пейката до входа. В точно този момент го гледам същия, как с възторжена и непоколебима усмивка се понесъл нанякъде с червена кофа пълна с вода от 12л в ръце. Горд, та горд. Точно да ми паднат очилата от изненада, фиксирам  вътре в кофата да се плицика и кофичка от кисело мляко Пършевица със симпатична гъбка-жабка! Гъбка-жабка!? Значи: младеж, червена кофа, гъбка-жабка и безапелационно храбра усмивка в ъгълчето на устата!  И в този миг природата утихна! (сиреч бабките пред входа резко млъкнаха и се нахилиха тъповато)

„Тука има Любов”, казвам си аз с острия си, като бръснач логически ум, щото нищо друго не може да породи такава храброст у един дребен човек!

Невъзмутимият младеж си подреди атрибутите баш пред прозореца ми и започна грижливо и с лек апломб да си мие корсичката. „Нищо странно – това е Любов, Росице, пролет е!“, викам си аз, но стройната ми мисъл бе раздрана в мига, в който подсвиркващият си „Бай, бай лов, бай, бай хепинес“ младеж с магически жест извади пред влажните погледи на 14 бабки от входа червен карамфил и го закарфичи на предната чистачка на блесналата корса!

А моето кафе си беше преляло чашата още при вида на „пършевицата“…

Е, нема такава храбра любов, като тази в панелен блок, ей! ♥

Рецепта за кюфтенца от магданоз с млечен сос (Гинчето)
Продукти:

• 5 връзки магданоз • 2 яйца • 300 г сирене • 6 с.л. брашно • 6 с.л. олио • 400 г кисело мляко • 6 стръка копър • чесън

Магданозът се нарязва на ситно, заедно с дръжките. Най-добре е да действате с блендер, но Гинчето действа с нож, та си става екстра. Прибавя се към яйцата и натрошеното сирене. От получената смес се оформят кюфтенца, които се овалват в брашно и се пържат от двете страни до златисто. Магданозените кюфтенца се сервират топли, поляти с разбито подсолено кисело мляко, чесън на вкус и пресен копър.