Интервю с Хю Лори от сериала „Д-р Хаус“

27
Добави коментар
gentiana
gentiana

Интервюто е предоставено от Нова телевизия специално за Вести.бг- Хю, изглежда характерът на д-р Хаус
се е променил към по-добро в течение на сериала. Дали не са измислили
някакво хапче, което ще му помогне да преодолее лошите си настроения?

– Сигурен съм, че се работи по този въпрос. Имаше една реклама:
нахранете мозъка ми. Така че, ако това е възможно, тогава няма никакви
ограничения.

– А бихте ли отишли на лекар,
независимо колко добър диагностик е, бихте ли отишли при лекар като
този, с толкова неприятно поведение?

– Ако животът ми виси на косъм, по-скоро бих отишъл при добър лекар,
отколкото при любезен лекар, определено. Няма спор за това. Освен това,
бих се уверил, че и любимите ми хора биха направили същото.

Мисля, разбира се, че любезността е чудесно нещо, но ако става въпрос
за човешки живот, бихте предпочели най-доброто. Разбира се, в един
идеален свят ние искаме и двете, но пък ако светът ни бе идеален,
нямаше да си правим труда да правим тв предавания.

– Доколко възприемате като пробив
показването на такъв доктор, с неговата пристрастеност към
обезболяващите, които приема. Колко важно беше за Вас като актьор да
можете да участвате в подобна продукция?

– Имам много малка роля в стратегията на нещата като цяло, на начина, по който се конструира цялостната история.

Със сигурност обаче беше страхотно предизвикателство да се опитам да
изиграя сценария и героя подобаващо, както и целия този проблем с
хроничната болка и зависимостта или с пристрастеността към лекарствата,
в зависимост от това как го разглеждате.

Беше голямо предизвикателство, но мисля, че сценарият беше невероятен и
изработен с голямо старание и вкус, с човечност и остроумие, и не
смятам, че някой е възприел въпроса лековато – а за мен беше чест да
съм част от него.

– Дали д-р Хаус не е антидот на всички онези майки, които казват на дъщерите си да се омъжат за доктор?

– Със сигурност той би могъл да прекрати този спор доста бързо. Мисля,
че майките вече ще се преориентират към адвокатската професия.

– Смяташ ли, че екипа на сериала го превърна с времето в нещо като плюшено мече?

– Благодаря. Не мисля, че има опасност това да се случи скоро. Не.
Хората, които правят шоуто, са вълнуващо подли и мисля, че ще продължат
да се наслаждават на подлостта му. Така че, мисля, поне засега сме в
безопасност.

– Обхваща ли Ви понякога параноя от всичките тези болести?

– Осъзнавам, че във всичко, което правим, има риск. Мисля, че в момента
ми пука по-малко. Можеш да отидеш в най-добрата болница в света и да те
приеме най-умният и най-опитният лекар в света, после да излезеш от
болницата и да те блъсне автобус.

Ако мислиш за това през цялото време, никога няма да излезеш от дома
си. Такъв е животът и трябва да го осъзнаваме, но не и да ставаме
негови затворници. Както дошло, така си и отишло. Такъв е животът.

– Героят, когото играете, е
пристрастен към „Викодин“. Били ли сте някога изкушен от такива
медикаменти, отпускани по лекарско предписание, за да можете да се
превъплътите в героя си?

– Взех един викодин. Взех викодин един-единствен път, за да разбера какво е усещането – и то беше много приятно.

– Привидяха ли Ви се бели мишчици?

– Не, не видях никакви бели мишки. Мисля, че загубих половин милион
мозъчни клетки, а аз дори нямам толкова много – но го направих един
път.

Да чукам на дърво, имам късмета да не съм изпитвал хронични болки
през живота си и всеки ден благодаря за това. Но пробвах един-единствен
път.