Моля те, Бойко ... !

Моля те, Бойко ... !

Днес е денят на вярата, надеждата и любовта. Ден, в който да направим равносметка в какво вярваме, за какво се надяваме, какво/кого обичаме и да се помолим за онова, което смятаме за важно.  Струва ми се обаче, че сме толкова изгубени, че сме забравили смисъла на тези добродетели. Забравили сме да живеем с тях. Сещаме се само, когато имаме лична полза, само  когато сме на ръба на отчаянието. За всички други моменти си имаме спасител. И неговото име е Б…

Бойко!

По принцип се твърди, че сме вярващ народ. Силно преувеличено. Ходим на църква на големите празници, колкото да се отчетем.  Дори на Великден  част от хората се събират пред храмовете по-скоро, за да се видят със съседите и да изпият по една бира, отколкото да запалят свещ за здраве. И така естествено в този духовен и душевен вакуум, изведнъж се появи една фигура, която за кратко се превърна в адресат на повечето житейски прошения. Преди да се обърнат към Господ, българите започнаха да търсят помощ при Бойко....
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност