Самотата – има ли спасение?
25 January, 2013,
Posted in Човешки отношения
Какво е самотата? Всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това е едно от най-мрачните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимоотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме тъжни, намръщени- да гледаме на живота песимистично.
Как да се избавим от самотата? Тя ни обхваща в своя обръч и колкото и да искаме, не можем да избягаме от нея. Има обаче хора, които започват да свикват със самотата си и се страхуват да „излязат навън“ от черупката си. Затова най-важното е, да кажем сами на себе си, че това е временен период. Самотата ни кара да си мислим, че ние сме по-различни от онези щастливите около нас. Не загубвайте самочувствието си изчакайте. Действайте, не се оставяйте на покоя!
Това, което ни кара да сме самотни, е страхът. Страхът да се срещаме и да общуваме с нови хора. Страхът от непознатото, от новите начинания. Страхът от това как изглеждаме. Самата несигурност в нашите действия също може да предизвикат самота. Това са все качества на психологична основа и дали ще се разгърнат до край или ще се преборим с тях зависи единствено от нас самите и от това колко силни характери сме всъщност. А характера се изгражда доста трудно и продължително с течение на години. Следователно за всеки човек е различно “количеството” самота, което изпитва.
Най-често срещаната самота е поради липса на контакти и в следствие втълпена самота, че няма никой до нас, че няма на кого да разчитаме, че сме свободни електрони в този жесток свят. В повечето случаи това въобще не е така, но сякаш нашето чувство на самота надделява. Това чувство на самота много бързо ни обхваща, но в интерес на истината и много бързо разчупва леда. Понякога имаме нужда просто някой да ни гушне, да ни изслуша и да разберем, че имаме съюзник в борбата с живота, че не сме сами. Мисля, че не е тайна, че малцина имат нужда от самота. Повечето ни е страх да останем сами, защото няма как да се справяме с живота, нямаме нужния кураж да се изправим сами пред предизвикателствата.
Самотата е нещо, което всички рано или късно опознаваме. Аз съм се чувствал самотен не един път. Някога съм имал нужда от някого до мен, просто да ме гушне и да усетя, че не съм сам. Друг път съм се чувствал самотен в мислите си… никой не може да ме разбере. А дали не съм била самотен, защото аз така искам? Не, не вярвам! Аз не обичам самотата, страх ме е от нея. Страх ме е да мисля, че може би тя не е просто позната, която идва от време на време, за да напомни за съществуването си. Не обичам самотата! Предпочитам да не я опознавам. За някои хора се е превърнала в начин да се измъкнат от проблеми и неприятности, като се затвотят сами в себе си. Нищо чудно, че съществуват и такива с представата, че на тях е залепена табелка с надпис “самотен “ .
Между сам и самота има разлика и то голяма. Самотата е негативна емоция, докато да избереш да бъдеш сам е по-скоро състояние породено от личните предпочитания. Понякога ние се уединяваме или оставаме концентрирани върху дадено действие, за да я завършим и демонстрираме индивидуалност. Да бъдеш сам определяме самите ние, доколко ще допуснеш даден човек до себе си в своето лично пространство.
Ние сме уникални и неповторими и като такива може да изградим качествени отношения първо с самите нас и чак тогава с хората, които ни заобикалят. Когато самотата стои срещу теб – разчупи леда, замисли се какво ще стане, ако не мислим толкова отрицателно. Най-важното е да не се затваряме в себе си. Трябва да се научим да живеем със знак плюс, дори да се наложи да се измъкваме за косите като барон Мюнхаузен. Когато човек започне да общува (а това е важно – усещаш се нужен), проблемите със самотата си отиват сами. Непременно се появяват приятели, познати, а сред тях може да намерите половинката си…
