По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем

По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем

И може би десет хиляди години по-късно археолозите на бъдещото човечество ще напишат в своите доклади: „Тези човешки същества, които са налагали комунизма, очевидно са страдали от илюзията, че могат да спрат времето. В действителност те са спрели само собствените си часовници.“

Това е края на есето „Когато часовниците са спрели“ на Георги Марков, писано някъде през 70те, а може би и през 60те. От тогава са изминали поне 40 години, горе-долу смислената част на един човешки живот. А може би и 50, това няма чак такова значение.

По-тъжното е, че 24 години след края на Мъртвото време гласовете на хората със спрели часовници са все така многобройни, силни и добре сихронизирани. Даже си мисля, че тези гласове нямат нужда от стимула на страха или парите, те просто са програмирани така, да виждат света в черно и бяло и да реагират като бесни кучета на всичко, което би разбутало застоелите води на тяхното блато.

С думи, които от десетки години се движат по параболата...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност